Определение № 3700 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на «ГОЛФ ОКОЛ» ЕАД, ЕИК 206415642, със седалище и адрес на управление гр.Самоков, представлявано от изпълнителните директори В. С. К. и Д. Р. Б., действащи заедно и поотделно, срещу Определение № 43381/30.12.2025г., постановено по адм.д. № 13627/2025г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на задължителни предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка №ПР2541679 от 05.12.2025г., съставен от инспектори при Дирекция «Инспекция по труда»-София(в частта по т.2-изплащане на обзещетения по чл.224, ал.1 КТ на бивши служители). С жалбата се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на обективираните в протокола ПАМ. Ответникът по частната жалба не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 166, ал. 3, изр. 2 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, и срещу определение от кръга на посочените в чл. 166, ал. 3 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искането на «ГОЛФ ОКОЛ» ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на обжалваните от него принудителни административни мерки (ПАМ), издадени на осн. чл.404, ал.1, т.12 КТ, с които е предписано на жалбоподателя да изплати на Е. К. Д., М. Д. Д., И. В. В.(и други служители), парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск съгл. чл.224, ал.1 КТ, АССГ, след извършен анализ на приложимата правна уредба, съдът е приел, че жалбоподателят, не е доказал, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще настъпят значителни или трудно поправими вреди в неговата правна сфера, както и не се е позовал на нови обстоятелства. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато предварително изпълнение по силата на изричната разпоредба на чл.405 КТ, обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от същия закон не спира изпълнението им. Допуснатото при тези условия предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция, че значимият обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите, се ползва с приоритетна защита. За преодоляване на тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Законодателят изрично е указал, че изпълнението може да се спре само при наличие на нови обстоятелства. Законът не дефинира вида на вредите в обхвата на чл. 166. ал. 2 АПК, но изисква те да са значителни и непоправими. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, но това не е достатъчно да обоснове превес на частния интерес над обществения като предпоставка за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно и да е резултат нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на процесното решение, които не са могли да бъдат известни при постановяването му. Дължима е преценка за пропорционалност/съразмерност на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение спрямо конкретиката на случая. Следва да се има предвид, че целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, съгласно който "административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава". В случая, допуснатото предварително изпълнение не нарушава изискването за пропорционалност и съразмерност. Засилената защита на обществения интерес предвид особеностите на конкретния случай налага оспореният административен акт да бъде изпълнен в краткосрочен план преди съдът да се е произнесъл по неговата законосъобразност. АССГ правилно е приел, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. Твърдяният от жалбоподателя по същество имуществен характер на вредите опровергава заявената им непоправимост. Сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за дружеството не са основани на нови обстоятелства и не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесната ПАМ. Предварителното изпълнение произтича от законовата норма, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят цели чрез актовете на органите на Инспекцията по труда да осъществи засилена защита на засегнатите социални права и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Целената бързина при отстраняването на допуснати нарушения по Кодекса на труда не нарушава правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по съдебен ред, при извършени недължими плащания. Предвид горното, като не е уважил искането за спиране, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,