Определение № 2489 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1530/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. И., чрез адв.Н. против определение №725/12.03.2026 г., постановено по т.д. №166/2026 г. по описа на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. №94921/08.08.2025 г. против въззивно решение №3709/13.06.2025 г. по в.гр.д. №14804/2024 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, очевидно неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на РБ и на Съда на ЕС. Поддържа, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е „П.-3-П“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], а не жалбоподателят. Предвид уважаването на иска срещу него като физическо лице счита, че в настоящия случай не следва да се прилага чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Ответникът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] не представя писмен отговор в законоустановения срок. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С атакуваното определение №725/12.03.2026 г., постановено по т.д. №166/2026 г. по описа на ВКС, І т.о. е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. №94921/08.08.2025 г. против въззивно решение №3709/13.06.2025 г. по в.гр.д. №14804/2024 г. на Софийски градски съд, като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Съставът на ВКС е констатирал, че възникналият между страните спор произтича от договор за банков кредит между “Юробанк И Еф Джи България” АД и кредитополучателя ЕТ “П. – 3 П. П.” за сума в размер на 15 000 лева, сключен след това договор за заместване в дълг на кредитополучателя от „П. – 3 – П“ ЕООД и встъпване в дълга на П. И. П. - едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество, починал в хода на заповедното производство и наследен от ответника и касатор Д. П. И.. Изложил е аргументи, че процесното кредитно правоотношение произтича от абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7, вр. чл.286, ал.2 ТЗ, което обусловя търговския характер на делото и приложението на предвидения в чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лева /10 225.84 евро при курс 1.95583 лева/ 1евро/. Съдът е подчертал, встъпването в дълг от физическото лице - съдлъжник по договора за банков кредит, по който кредитополучател е търговец, не може да се приеме, че е извън всяка търговска дейност, след като това физическо лице има тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество – участвало е в неговото управление и е било едноличен собственик на капитала. Предвид изложеното е заключил, че физическото лице - съдлъжник по процесния договор за банков кредит няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП (решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, I т.о., както и разясненията в решение от 14.03.2013 г. по дело С-419/11 на СЕС и решение от 09.07.2015 г. по дело С-348/14 на СЕС). Атакуваното определение не е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Нищожен е съдебен акт, който страда от тежък порок - липса на надлежно волеизявление; постановяване от незаконен състав на съда; постановяване извън пределите на правораздавателната власт на съда или когато съдебният акт не е обективиран в писмена форма или е неподписан, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната му неразбираемост. Недопустимият съдебен акт е постановен при наличие на процесуална пречка или липса на процесуална предпоставка от вида на абсолютните, за които съдът следи служебно, както и когато е постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса – произнасяне по непредявен иск/ жалба. Очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон и/или грубо нарушение на правилата на логиката при формиране на решаващи изводи на съда. Наведените от жалбоподателя във връзка с тези основания съображения не обосновават нито една от примерно изброените хипотези. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба срещу решение №3709/13.06.2025 г. по в.гр.д. №14804/2024 г. на Софийски градски съд е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като делото е търговско, спорът не е потребителски, а цената на иска е 15 000 лева - под законовия праг от 20 000 лева за достъп до касация по този вид спорове. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, а според задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС) определящ за характера на делото е предметът на спора, а не качеството на страните. Обстоятелството, че съдлъжникът е физическо лице, не променя търговския характер на правоотношението, тъй като встъпването в дълг по чл.101 ЗЗД е акцесорно и неговият предмет остава изцяло обусловен от правоотношението, в което се встъпва, произтичащо от банков кредит. В конкретния случай договорът за встъпване в дълг е сключен от физическото лице /наследодател на касатора/ в качеството му на управител на дружеството - кредитополучател и с оглед търговската дейност на дружеството, поради което не може да се приеме, че спорът е потребителски и делото следва да бъде разглеждано като гражданско /чл.113 ГПК/. Изложените в касационната жалба доводи относно липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника по предявения иск касаят спора по същество и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че процесният иск е предявен на основание търговска сделка и неговият размер е под 20 000 лева, поради което въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд