Определение № 419 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 968/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място] срещу Решение № 790 от 16.05.2012 г. по т.д.№ 4048/2011 г. на Софийски апелативен съд, което е потвърдено Решение № 132 от 29.09.2011 г. по т.д.№ 44/ 2011 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от НАП - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], [община], Л. Н. С. и С. Н. С. - двамата от [населено място]: иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ за обявяване недействителен по отношение масата на несъстоятелността на Договор за покупко - продажба на описания апартамент, сключен с н.а.№99,том ІІІ,рег.№8366, д.№ 460/2008 г. на нотариус З. Т. с район на действие СРС и иск по чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ за обявяване недействителен по отношение масата на несъстоятелността на Договор за прехвърляне на ид.части от описания УПИ в [населено място], сключен с н.а. №56,том І, рег.№1444, д.№53/2009 г. на нотариус В. Връблянска с район на действие СРС, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по въпроса към кой момент се преценява еквивалентността на престациите по иск по чл. 647 т. 3 ТЗ, решението противоречи на Р.№ 385/08.03.2002 г. по гр.д. №2373/2001 г. на ВКС и на Р.№111/ 02.11.2011 г. по т.д.№ 893/2010 г. на ВКС, І т.о. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№118/06.10.2010 г. по т.д.№ 1053/ 2009 г. на ВКС, І т.о. относно съществените елементи на предварителен договор за продажба на недвижим имот: описание на вещта и цената, постигнатите договорености за които имат обвързваща сила, когато се упражнява правото по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба Л. Н. С. и С. Н. С. - двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], [община] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 и т. 2 ТЗ, чиято цена не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 647 ал. 1 т. 3 и т. 2 ТЗ за обявяване недействителност по отношение масата на несъстоятелността на Договор за покупко - продажба на описания апартамент, сключен с н.а.№99/03.09.20078 г. и на Договор за прехвърляне на ид.части от описания УПИ в [населено място], сключен с н.а. №56/11.02.2009 г., съдът е посочил, че с Решение №4/22.01.2010 г. по т.д.№510/2009 г. на СОС,на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност, с начална дата 31.12.2008 г. Съдът е аргументирал, че облигационните отношения между ответниците са породени от сключен на 11.06.2005 г., извън двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, по който [фирма] е поело задължение да проектира и построи за сметка на Н. Л. С. - наследодател на Л. и С. С. апартамент №40 и да прехвърли правото на собственост - договор с елементи на договор за изработка и на предварителен договор за продажба, в който са уговорени съществените елементи на сделката, включително цената, които условия не могат да се променят при сключването на окончателния договор. Посочил е, че възложителите са изплатили цената и за изпълнителя е възникнало задължението да прехвърли правото на собственост, като сключи окончателен договор, обективиран в атакувания нотариален акт и доколкото окончателният договор следва да се сключи в съответствие с уговорените в предварителния договор негови основни елементи (и цената), съдът е приел, че следва да се преценява към сключването на предварителния договор равностойността на разменените престации, като въз основа експертизата е установено, че с атакуваната сделка не е договорена нееквивалентност на насрещните престации - не е налице предпоставка по чл. 647 т. 3 ТЗ. По иска по чл. 647 т. 2 ТЗ е изложил, че с предварителния договор страните са уговорили, че апартаментът се прехвърля заедно със съответни идеални части от УПИ, върху който е изградена сградата, които представляват принадлежност към него и нямат самостоятелно съществуване и с последващото прехвърляне на идеалните части от УПИ, строителят е изпълнил поето задължение по сключения извън двугодишния срок предварителен договор - сделката за идеалните части е част от общата сделка, и е възмездна. След подаване на касационната жалба, с §9 на ЗИДТЗ (Д.в. бр.20/28.02.2013 г.) са изменени чл. 647 и чл. 649 ТЗ, като с §14 от ПЗР на ЗИДТЗ е посочено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените искови производство за попълване масата на несъстоятелността. В чл. 649 ал. 3 ТЗ е предвидена невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл. 647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и за висящите производства, съгласно §14 ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ. Касационната инстанция, съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжна служебно да го допусне до касация, като преценката на валидността и допустимостта на решението, ВКС ще извърши с решението по същество. Това задължение включва и задължение касационната инстанция да следи служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното решение. Вероятната недопустимост на въззивното решение, постановено по иск на кредитора НАП - [населено място], налага да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда налице ли поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение