Определение № 413 от 23.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1730/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Унион кехлибар – Евротур“ООД, чрез адв. М. Р., срещу определение №158/16.05.2022г. по в.т.д.№194/21г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК постановеното от състава определение №70/02.03.22г. по същото дело, като дружеството е осъдено да заплати разноски на насрещната страна „М. ауто“ООД в размер на платеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор срещу касационната жалба на „Унион кехлибар – Евротур“ООД. Частният жалбоподател счита,че не дължи присъдените разноски, доколкото касационното производство, за което са заплатени, не се е развило, а производството е приключило с въззивното решение.Моли определението да бъде отменено, а молбата на насрещната страна по чл.248 ГПК – отхвърлена. Срещу частната касационна жалба е подаден отговор от ответника по нея „М. ауто“ООД, чрез адв.В. Ф., с който е оспорена основателността й. Същият излага съображения,че е направил разноски за подаването на отговор на депозираната от „Унион кехлибар – Евротур“ООД касационна жалба; че последният не е обвързан от посоченото във въззивното решение относно обжалваемостта му пред ВКС, поради което е следвало сам да прецени,че обжалването е недопустимо на основание законовата разпоредба на чл.280 ал.3 ГПК, а неправилната му преценка в това отношение не е основание да бъде освободен от отговорността да възмезди понесените от насрещната страна разноски, независимо,че касационно производство не се е развило. Моли обжалваното определение на окръжния съд да бъде потвърдено, като му се присъдят направените за това производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима, но по същество - неоснователна. Районен съд Русе е бил сезиран с осъдителен иск, касаещ възникнал между посочените страни търговски спор, с цена на иска 8612,37 лв. Постановеното от първата инстанция съдебно решение е било обжалвано пред Окръжен съд Русе. Неговото решение е обжалвано частично с подадена от „Унион кехлибар – Евротур“ООД касационна жалба. Въззивният съд я е администрирал, като е изпратил препис от същата за писмен отговор от насрещната страна „М. ауто“ООД. В дадения му срок това дружество, представлявано от пълномощника си адв.В. Ф., е подало писмен отговор, в който се е позовало на недопустимост на касационната жалба, основана на разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК, както и на неоснователност на същата. Поискано е в полза на дружеството да бъдат присъдени разноските, които е направило с подаването на отговора, като е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие – за платено в брой адвокатско възнаграждение на адв.Ф. в размер на 600 лв. След изпращането на делото на ВКС, същото е върнато с разпореждане за извършване от страна на въззивния съд на дължимата преценка за допустимост на касационната жалба, с оглед чл.280 ал.3 ГПК. С определение№70/02.03.2022г. Русенски окръжен съд е върнал касационната жалба, като се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, предвиждаща необжалваемост по реда на касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена под 20 000 лв. По подадена от „М. ауто“ООД молба по чл.248 ГПК с обжалваното определение съдът е допълнил определението си за връщане на касационната жалба, като е присъдил в полза на това дружество като разноски заплатения от него на адв.Ф. хонорар от 600 лв. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Подаването на касационна жалба е предпоставка за образуване на касационно производство. Доколкото законодателят е предоставил в компетентност на въззивния съд да прецени допустимостта на сезирането на касационната инстанция с нормата на чл.286 ал.1 ГПК и е възложил в негово правомощие да върне подадената жалба, разпореждането му за връщане на същата поради недопустимост или неотстраняване на недостатъци в нея представлява по същество акт, с който приключва производството по подадената касационна жалба.Поради това ако до постановяването му насрещната страна се е ангажирала с разноски, за да се защити срещу касационната жалба, с разпореждането си въззивният съд дължи да се произнесе и по искането тези разноски да бъдат възложени в тежест на недопустимо предизвикалата съответните процесуални действия страна. Тъй като в случая определението на въззивния съд от 16.05.2022г. за връщане на касационната жалба е постановено в хипотеза след размяна на книжата по реда на чл.287 ал.1 ГПК; представени са с отговора на касационната жалба надлежни доказателства за направени от „М. ауто“ООД разноски за подаването му, като в защитата си страната включително е изразила становище за нейната недопустимост, възприето впоследствие и от съда при връщането на касационната жалба; налице е пропуск на състава да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ответната страна; следва да се приеме,че са били налице основанията за постановяване на допълващо определение по чл.248 ГПК с осъждане на „Унион кехлибар – Евротур“ООД да заплати направените от ответника по касационната жалба разноски за подаването на отговора срещу нея.Тези разноски се дължат по реда на чл. 78 ал. 4 от ГПК, независимо че производството по жалбата не се е доразвило пред касационната инстанция поради нейната недопустимост, доколкото с връщането ѝ то реално е приключено, съгласно изискването на чл.81 ГПК. Определението е правилно и с оглед това,че преценката за основателност на молбата по чл.248 ГПК е подкрепена от удостоверения с надлежно доказателство факт, че разноските са реално понесени от страната чрез заплащането им на упълномощения от нея адвокат, подал отговора срещу касационната жалба. Предвид изложеното атакуваното от частния жалбоподател определение на Окръжен съд Русе подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно. Искането на „М. ауто“ООД за присъждане на разноски в частното производство по обжалване на определението по чл.248 ГПК е неоснователно. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в производството по чл.248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, доколкото с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248 ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен спрямо него характер, тъй като предмет на същото са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. Поради това изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл.248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение №216/17.07.2017г. по гр.д. №3648/2016г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015г. по т.д. №987/2014г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017г. по ч.т.д.№1797/2016г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017г. по гр.д. №1355/2017г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01.2017г. по ч.гр.д. №5183/2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10.2019г. по ч.т.д.№2377/2017г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019г. по ч.гр.д.№4270/2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020г. по т.д.№112/2020г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022г. по ч.гр.д.№869/2022г. на ВКС I г.о. и др. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение