Определение № 58 от 07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 696/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6868/23.12.2019 г., подадена от И. М. В. чрез адв. Н., срещу определение № 1093/10.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 736/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3947/02.10.2019 г. по гр. д. № 4795/2019 г. на Пернишкия районен съд, с което е върната искова молба на настоящия жалбоподател, както и на Д. К. Д. и В. С. Й. и производството прекратено. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и е отправено искане за отмяна на същото. Посочено е, че изводите на въззивния съд са погрешни и не кореспондират с изложеното в исковата молба и впоследствие в частната въззивна жалба, тъй като искането е за установяване на правоотношение - чл. 124, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се прави позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК и се твърди наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, което според касатора обосновава достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. От ответника Общината гр. Перник не е изпратен писмен отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. С определение № 3947/02.10.2019 г. по гр. д. № 4795/2019 г. първоинстанционният съд е констатирал, че с депозираната искова молба ищците са предявили иск, с който искат да бъде признато за установено по отношение на тях, че ответната община е извършила отчуждително производство на част от собствения им недвижим имот и са били обезщетени с едно общо тристайно жилище. При тази констатация съдът намерил предявения иск за недопустим, тъй като искът по чл. 124, ал. 3 ГПК може да се предяви в предвидените от закон случаи, а фактът, чието установяване се иска, не попада в кръга на визираните в чл. 542 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд посочил, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за воденето на иск по чл. 124, ал. 3 ГПК, като защитата чрез този иск се признава само на лице, за което законът изрично предвижда да предяви подобен иск, т. е. процесуалната легитимация е ограничена, а не безгранична. В разгледания случай ищците искат да упражнят по съдебен ред твърдяното от тях потестативно право да получат обезщетение въз основа на отчуждително производство. За упражняването това право обаче редът е административен и е уреден в ЗУТ. С тези мотиви въззивният съд потвърдил обжалваното определение. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о, намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол поради липса на поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос /въпроси/, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно материално право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради неизпълнение на указанията, дадени в тълкувателния акт, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В съдебната практика трайно се приема, че, за да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, въззивното определение да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, а и касаторът не е обосновал защо според него обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен. Извън горното следва да се посочи, че за касатора съществува възможност да реализира правото си на обезщетение по административен ред, ако са налице предпоставките за това, предвидени в пар. 9 от ПР на ЗУТ /вж. решение № 186 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 2921/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 587 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1272/2009 г. на ВКС, I-во г. о./. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.