Определение № 240 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2021 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 288183 от 16.11.2020 г., подадена от С. О. П. чрез адвокат В. С. от САК срещу въззивно Решение № 260 003 от 11.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 14734/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „д” въззивен състав. Ответниците по касация В. Н. П. и Ц. О. П. са депозирали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски. С обжалваното решение е потвърдено Решение № 198327 от 21.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 7650/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, с което е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 6, със застроена площ от 81,87 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти: 4/6 ид.ч. за В. Н. П., 1/6 ид.ч. за Ц. О. П. и 1/6 ид.ч. за касаторката. С решението на СРС е възстановена (по заявено възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН) запазената част на В. Н. П. и Ц. О. П. от наследството на О. Ц. П. (починал на 01.12.2015 г.), като с 21299,16/54300 ид.ч. е намалено извършеното от наследодателя в полза на ищцата дарение, обективирано в нотариален акт за дарение № 008, том II, peг.№ 8991, дело № 197/2004 г., на апартамент № 84 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 56,48 кв.м. и надарената е осъдена да заплати на В. Н. П. и Ц. О. П. сумата от общо 21 299,16 лв. (по 10 649,58 лв. за всеки от тях), представляваща стойността на накърнената запазена част. Така постановеното решение е обжалвано само в частта, с която СРС се е произнесъл по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, с оплакване, че оценките на двата апартамента не са съобразени с пазарните цени към съответния момент, както и че решението в тази част е недопустимо, тъй като СРС вече бил оставил веднъж без разглеждане възражението за възстановяване на запазена част. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Като неоснователни са определени доводите за формирана сила на пресъдено нещо относно оставянето без разглеждане на възражението по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН. Подчертано е, че с Определение № 5168 от 06.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 2654/2018 г. на СГС, І-ви въззивен брачен състав, е отменено Определение от 11.09.2017 г. (поправено с Определение от 23.01.2018 г.) на СРС, 71 състав по гр.д.№ 7650/2017 г. в частта, с която е оставено без разглеждане възражението на ответниците по чл. 30 ЗН, като делото е върнато на СРС с изрично указание за допускане на претенцията до разглеждане и произнасяне по същество. При условията на чл. 272 ГПК въззивният състав е препратил към мотивите на СРС, наред с което е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба. Посочено е, че в производството пред първата инстанция са изслушани две единични СТЕ относно стойността на делбения имот и имота - предмет на дарението, извършено от О. Ц. П. в полза на С. О. П.. Експертизата относно стойността на последния е приета без да бъде оспорена от страните. Заключението относно стойността на имота - предмет на делбата е оспорено от процесуалния представител на ищцата и първоинстанционният съд е допуснал по нейно искане изслушването на тройна СТЕ в о.з. на 27.09.2018 г. В следващото съдебно заседание на 12.12.2018 г. ищцата е заявила, че не е внесла и няма да внесе депозит за изготвянето на тройна СТЕ, поради което оттегля искането за изслушване на такава. С оглед така извършените процесуални действия е прието, че не е налице твърдяното с въззивната жалба процесуално нарушение. При определяне стойността на имотите и на делбената маса съдът правилно се е съобразил със заключенията на изслушаните единични СТЕ. Правилни са и изчисленията относно разполагаемата и запазената част от наследството на общия наследодател, както и овъзмездяването на ответниците със сума съответна на размера на намаляването на дарението - предвид последващото разпореждане с този имот от страна на ищцата. Прието е, че решението на СРС в обжалваната му част не страда от посочените във въззивната жалба пороци, с оглед което е потвърдено като правилно и законосъобразно. При преценка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС намира, че в случая отсъстват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката е развила своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, в изложението не са формулирани правни въпроси, представляващи общо основание за допускане на касационното обжалване. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност не са заявени и не се констатират факти, сочещи за наличие на такъв порок. Не е налице също вероятна недопустимост, доколкото съдилищата са се произнесли в отговор на надлежно сезиране, включително по заявеното с отговора на исковата молба възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН. Постановеното от първата инстанция Определение № 210 304 от 11.09.2017 г. е страдало от порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК от постановилия го съдебен състав, констатация за което е направена с Определение № 668 от 11.01.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 208/2018 г. на СГС, г.о., І-ви брачен възз.състав. Контрол за законосъобразността на Определение № 210 304 от 11.09.2017 г. е упражнен по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК след отстраняването на допуснатата очевидна фактическа грешка, като с оглед постановеното Определение № 5168 от 06.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2654/2018 г. на СГС, І-ви възз. брачен състав, за СРС, 71 състав е възникнало задължение да разгледа и се произнесе по съществото на възражението по чл. 30 ЗН. Направената с Определение № 5168 от 06.03.2018 г. преценка за допустимост на възражението е съобразена със Закона и практиката по приложението му, съгласно която искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство както под формата на иск (още с исковата молба), така и под формата на възражение (от страна на ответника: ако с исковата молба е представено завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава правото си да иска делба на съсобствено имущество, както и ако друг съделител представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт, обективиращ дарение; от страна на ищеца - ако ответникът представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение). Съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН. Обстоятелството, че ползуващото се от завещанието или дарението лице се е разпоредило с имота не обуславя недопустимост на искането за възстановяване на запазена част от наследството, доколкото същото има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт и в този смисъл уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част от определен имот. Законосъобразността на Определение № 5168 от 06.03.2018 г. обосновава допустимостта на постановените първоинстанционно и въззивно решение по възражението по чл. 30 ЗН. Наред с това не се констатира нарушение на закона в квалифицирана степен (като например прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл), явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, поради което ВКС приема, че отсъства основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 600 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 889736 от 18.03.2021 г. (л. 13а). По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия