Определение № 170 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1213/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 259/7.10.2011 г. по в.т.д. № 207/2011 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 123/18.05.2011 г. по т.д. № 147/2011 г. на Ловешки ОС в обжалваната му част за началната дата на неплатежоспособността на ЕТ Ю. к.-Т. Т.-гр.А. – 31.10.2009 г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че при определяне началната дата на неплатежоспособността, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставеният въпрос е твърде общ. Не е посочено коя начална дата счита за правилна касатора, а такава не е посочена и във въззивната му жалба. Няма обосновка дори дали се иска по-ранна или по-късна дата и на какво се основава исканата промяна на датата. Твърдяното противоречие не е налице. По първите три от цитираните решения на ВКС, които са постановени по отменения ГПК, касаторът се позовава на мотиви относно основните показатели, характеризиращи финансовото състояние и относими към определяне на неплатежоспособността на търговеца, но по този въпрос-неплатежоспособнотта, сега не се спори. От мотивите на Р 549/27.10.2008 по гр.д. № 239/2008 на І т.о. е посочено само изречението, че при определяне началната дата на неплатежоспособността е приета тази на последното плащане по фактура. При това произнасяне, като критерий не са използувани показателите за ликвидност. А по предишните цитирани решения касаторът се позовава и на тези показатели. Всъщност с обжалваното решение е прието, че момента на спиране на плащанията по задълженията е определящ за началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Въззивният съд се е обосновал и със заключението на назначената от него С., което не е оспорено при приемането му в с.з. на 13.09.2011 г. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.