Определение № 19 от 06.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1446/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по КЖ от пълномощника на „Първа инвестиционна банка АД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 259 от 29.06.2023 г. по в.т. дело №305/23 г. на ПАС, В ЧАСТИТЕ, с които е потвърдено решението от 15.02.2023 г. по т.д. № 621 /21 на ПОС, в съответните части, с които са били отхвърлени исковете на банката-ищец срещу В. Б. Ц. и И. Х. Ц. както следва:

за разликата над 36 053.79 лв. до пълния претендиран размер от 39 528,01 лв. – главница, ведно със законна лихва, считана от 27.08.20 г. до окончателното погасяване;

• за разликата над 15 443.29 лв. до пълния размер от 33 913,79 лв. - договорна лихва като погасен по давност за периода 28.10.2012 г. до 28.07.2017 г.

• за разликата до пълния размер от 76,86 лв. за законна лихва за периода 20.08.2020 - 26.08.2020 г.

• за 2533,51 лв. - разсрочени лихви;

• за 177,90 лв. – договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.20 г.;

Навеждат се оплаквания за неправилност.

Ответникът по КЖ в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да се произнесе в съответните обжалвани части, въззивният съд е изложил следните съображения:

С обжалваното първоинстанционно решение е било уважено възражение на ответниците за изтекла погасителна давност за вземанията по главница, считано от 28.06.2012 г. до 28.08.2015 г., а за вземанията за лихви за периода 28.10.2012 г. до 28.08.2017 г. Прието е, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността се изчислява от датата на изискуемостта на съответната просрочена погасителна вноска, при което съобразно данните в заключението на ССчЕ е мотивиран извод, че са погасени по давност задължения за главница за периода от 28.06.2012 г. до 28.07.2015 г. в размер на 3024,03 лв. на основание чл. 110 ЗЗД, както и за лихва в размер на 21 024,01 лв. (изчислен съобразно приложение № 4 от допълнителната ССчЕ) на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Изводите за изтекла погасителна давност в първоинстанционното решение, са обосновани с това, че началният момент на погасителната давност е свързан с момента на настъпване на изискуемостта на задължението, в какъвто смисъл е изричното предвиждане на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, като в случая този момент е свързан с настъпването на изискуемостта на съответната погасителна вноска, което се осъществява в различни от крайния срок за погасяване на кредита моменти по силата на постигнатото между страните в самия договор за кредит. Изложено е, че с настъпване на тази изискуемост кредиторът може да търси изпълнение, включително принудително, което кореспондира с обстоятелството, че за проявено бездействие същият се санкционира с течение на съответния давностен срок /5-годишен за главница и 3 –годишен за лихви/. Според съда, не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника, което да е било прието от кредитора, а за разсрочено изпълнение на задълженията по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването на договора. Безспорна, за съда, е възможността на кредитора да търси изпълнение от изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска, при което неговото бездействие не следва да бъде толерирано с извод, че въпреки това давностен срок не тече. Ето защо, съдът е решил, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, основана на изводи за изтекла погасителна давност. За неоснователна е счетена и въззивната жалба на банката и срещу отхвърлителната част на решението по отношение сумата 2533,51 лв. - разсрочени лихви, за разликата до пълния размер от 4834,95 лв. наказателна лихва за периода 22.09.2017 г. - 12.03.2020 г., както и изцяло за периода 13.03.2020 г. – 13.05.20 г. в размер на 177,90 лв. – договорна лихва, както и за разликата до пълния размер от 76,86 лв.- за законна лихва за периода 20.08.2020 - 26.08.2020 г. Според съда, наказателна лихва изобщо не се дължи поради по-горе изложените съображения предвид неравноправния характер на клаузата на чл. 11 от договора. Претенцията за разсрочени лихви в размер на 2533,51 лв., както и за договорна лихва в размер на 177.90 лв. за периода 13.03.2020 г. – 13.05.20 г., както и тази за законна лихва за разликата над уважения размер от 57,31 лв. до претендирания размер от 76.86 лв. за периода 20.08.2020 - 26.08.2020 г. е била отхвърлена от ПОС, предвид приетото заключение на ССчЕ относно действително дължимия размер на възнаградителна лихва за периода на действие на договора. Според ПАС, присъденият размер на възнаградителна лихва включва и дължимия размер за 13.03.2020 г. – 13.05.20 г., при което няма основание за повторното му присъждане. Размерът на изчислената законна лихва върху просрочена главница е съобразен с действието на погасителната давност, настъпването на която неоснователно се отрича от банката-ищец. Ето защо съдът е преценил, че въззивната жалба на „ПИБ“ АД е изцяло неоснователна и в отхвърлителната част решението следва да бъде потвърдено.

От съдържанието на изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, въпросите, посочени от касатора са от значение за изхода по спора и са свързани с приложението на уредбата на началото на давностните срокове, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи. Пред ОСГТК е било висящо производство по Тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС – Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост ?“. Производството по настоящото дело е било спряно до произнасяне на ТР по горното тълк. дело, а в последствие е било възобновено с опр. от 05.12.2024 г.

С ТР 3/23 на ОСГТК на ВКС от 21.11.2024 г. са приети задължителни за съдилищата постановки по тълкуване и прилагане на съответните законови разпоредби в хипотезата на уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, а именно, че давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

С оглед изложеното е преодоляна практиката в обратна насока, която е била формирана по реда на чл.290 ГПК и на която се основава касатора, за да обоснове наличие на основанието за допускане на касационно обжалване, уредено в чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Налице е отговор на релевирания правен въпрос в решението на ПАС, който е в пълно съответствие с отговора в задължителната практика на ВКС-цит. ТР.

От гореизложеното следва липсата на основанието по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение