Определение № 571 от 08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 492/2010 г.

Производството е образувано по жалба на А. А. К. против решение №21/20.01.2010г. по т.д. №998/2009г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение № 1803/05.06.2009г по гр.д. 2183/08г. на ВРС и е прекратено производството по делото. При тези фактически данни, неправилно въззивният съд е мотивирал реда, по който следва да бъде упражнен инстанционния контрол по отношение на обжалваният съдебен акт, който не обосновава възможност за атакуването му по чл.274, ал.2 ГПК, както неправилно окръжния съдия го е квалифицирал с определение № 2823/29.04.2010г. Макар и да не се е произнесъл по съществото на спора, акта, който е постановил Варненски окръжен съд, след проведено открито заседание, е решение- напълно съобразено с т.7 на ТРОСГК №2/2004г., което изрично определя начина, по който въззивният съд следва да се произнесе при констатирана за първи път от него,но неотстранена нередовност на исковата молба. След като този акт е решение, то и неговото обжалване се определя по правилата за обжалване на решенията, а не на определенията. Следователно, подадената жалба следва да се разглежда по реда на чл.280 и сл. ГПК, тъй като въпреки че е озаглавена- частна, тя има характер на касационна. Поради това, редовността й предполага друг вид администриране, различно от осъщественото. Проверката за редовността на постъпилата касационна жалба е възложена на въззивния съд – арг. чл.285 ГПК, на който делото следва да бъде върнато за привеждането й в съответствие с изискванията на тази норма. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение