Определение № 978 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1686/2023 г.

Производството по делото е образувано по две касационни жалби вх.№7785/14.0.2023г. и вх.№7786/14.08.2023г., подадени от „Агроконтрол ООД, А. Д. Г., Д. А. Г. и К. Н. Г. срещу решение №296/13.07.2023г. и срещу решение №295/13.07.2023г. по в.гр.д. №339/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд. В касационните жалби с идентично съдържание са наведени оплаквания за неправилност на въззивните решения. С приложени към тях изложения по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК /също с идентично съдържание/ е поискано същите да бъдат допуснати до разглеждане по същество от касационната инстанция с произнасяне по разрешените от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС въпроси Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да възприема за доказани факти, за които не са събрани доказателствени средства, които да сочат наличието на такива факти? И Противопоставим ли е или не договор за аренда /наем/ сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от 50% идеални части, макар и вписан, на последващ арендатор или наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили правото на ползване върху имота?. Ответникът по касация “А.-Д. 2000” ЕООД в депозиран писмен отговор, моли решенията да не бъдат допускани до касационен контрол, а в случай че бъдат допуснати – да бъдат оставени касационните жалби без уважение като неоснователни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира касационните жалби за процесуално недопустими. Касационна жалба вх.№7786/14.08.2023г. следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е насочена срещу решение №295/13.07.2023г. по в.гр.д. №339/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд, което няма самостоятелно съществуване. Видно от постановеното по въззивното дело разпореждане №493/30.08.2023г. на ПлОС, решението, с което е разрешен правния спор е под №296/13.07.2023г., а при обявяването на съдебния акт в електронната система на съда,поради допусната техническа грешка, са генерирани два номера на решението. Тъй като на хартиен носител решението съществува под №296/13.07.2023г. съставът с посоченото разпореждане е разпоредил да се счита постановено едно съдебно решение по в.гр.д.№339/23г. по описа на ПлОС под №296/13.07.2023г. С оглед това касационна жалба вх.№7786/14.08.2023г. се явява без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустима е и касационна жалба вх.№ 7785/14.08.2023г., но на друго основание. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 – за търговски дела. В случая Районен съд Кнежа е бил сезиран с обективно евентуално и субективно съединени установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК, касаещи съществуването и условията, при които е сключен, договор за наем на земеделска земя. Цената на тези искове се определя по реда на чл.69 ал.1 т.5 ГПК – от размера на наема за една година. Видно от представения при завеждането на исковете договор за наем, предметът му касае отдаване за временно възмездно ползване на 98,357 дка земеделска земя, при уговорка за плащане на наемна цена по 50 лв/дка годишно или общо сумата на наемната цена за една година е 4917,85 лв. Така определена, цената на всеки от исковете възлиза под установения в закона минимален размер от 5 000 лв. за допустимост на касационния контрол. Поради това на основание чл. 280 ал. 2 ГПК и тази касационна жалба срещу постановеното въззивно решение следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд