Решение № 1850 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на "Бук Линк Ай Ен Ти“ ООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ляков, с която е оспорено частично Решение № 30523 от 18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9986/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) С доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на решението на АССГ в атакуваната му част и съответна частична отмяна на РА. Твърди, че първостепенният съд необосновано е приел, че ответникът е доказал реалното предоставяне на двете услуги по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Ответникът по касационната жалба – Кметът на Столична Община - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Дакова по съображения, изложени в хода по същество. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № СФД 24-РД77-37 от 25.06.2024 г., издаден от Е.Костадинов на длъжност Началник Отдел „Ревизии и събиране на вземания“ /РСВ/ в Дирекция „Общински приходи“ /ОП/ при Столична Община /СО/, в качеството му на възлагащ орган, и М. Симеонова – главен инспектор, в качеството й на ръководител ревизията, в частта му относно определени на дружеството задължения за Такса битови отпадъци /ТБО/ за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ в приложимата редакция, за период от 10 месеца за 2019 г. и за календарните 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както следва: 1. В размер общо на 36 962,72 лева – главници, и 6 891,77 лева – лихви за поземлен имот с идентификатор 68134.1609.1405 и 2. В размер общо на 13 585,54 лева – главници, и 2 603,73 лева – лихви за поземлен имот с идентификатор 68134.1609.1455, определени, потвърден в тази му част в хода на административното му обжалване с Решение № СОА24-РД28-21 от 11.09.2024 г. на Кмета на Столична община. Решение № 30523 от 18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9986/2024 г. по описа на АССГ жалбата на дружеството е отхвърлена изцяло. С касационната жалба на "Бук Линк Ай Ен Ти“ ООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ляков, така постановеният съдебен акт, е оспорен само частично а именно, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Бук Линк Ай Ен Ти“ ООД, гр. София, против РА № СФД 24-РД77-37 от 25.06.2024 г., издаден от Е.Костадинов на длъжност Началник Отдел „РСВ“ в Дирекция „ОП“ при СО, в качеството му на възлагащ орган, и М.Симеонова – главен инспектор, в качеството й на ръководител ревизията, в частта му относно определени на дружеството задължения за ТБО за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ в приложимата редакция, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. (допусната е техническа грешка при посочването на 2023 г. и 2024 г., доколкото те не са част от ревизираните периоди), именно в размер общо на 16 416,42 лева – главници, и 3 293,58 лева – лихви, потвърден в тази му част в хода на административното му обжалване с Решение № СОА24-РД28-21 от 11.09.2024 г. на Кмета на Столична община. В останалата му част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационния контрол. АССГ приема, че РА в посочените му оспорени части е валиден, издаден е от компетентни органи, при валидно възложеното ревизионно производство, без в хода на ревизията да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила за това, при спазване на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обосновавал е и извод за неговата материална законосъобразност. Съдът приел, че в качеството му за собственик на процесните имоти дружеството-жалбоподател е задължено за ТБО лице, съгласно нормите на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. С позоваване на нормите на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция, съгласно § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ, обн. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) и чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ е приел, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е разглежданият случай, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и че такива не се дължат когато услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Прието е за установено в този порядък от събраните по делото доказателства, че услугата „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ по районите на Столична община е реално предоставяна (представени са сключените договори за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци на територията на СО, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на СО“ по обособени позиции и споразумения към тях, доказателства за разплащане) през всички спорни периоди, както и че Столична община ползва депо за битови отпадъци и депонира такива в регионално депо „Суходол“, площадки „Садината“ и „Долни Богров“ по силата на сключените между нея и „Чистота Искър“ ЕООД, договор от 08.08.2012г. и споразумения към него и по силата на Договор от 04.07.2019 г., сключен със „Софекострой" ЕАД, извършващо същите услуги на площадка „Долни Богров“, и споразумение към него, както и че реално извършва разходи за това (така месечни актове за периоди, подлежащи на разплащане и доказателства за плащане). На възраженията на оспорващия е отговорено, че услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. територии, които са достъпни за ползване от всички, поради което е и регламентирана обща отговорност за поддържането на чистотата на тези територии на всички собственици на имоти на територията на общината или ползватели на такива, което е прието, че не противоречи на Директива 2008/98/ЕО съобразно т. 47 от Решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR. По тези съображения АССГ обосновава изводи за предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съответно за дължимост на таксата и за тази услуга. С аргументи, че самото местонахождение на процесните имоти на територията на Столична община, съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци, която за разлика от другите две законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. По тези съображения и при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 от ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, АССГ е приел дължимостта на таксата за обезвреждане. Въз основа на представени договори, сключени между Столична община като възложител и изпълнителите на услугата за обществена поръчка с предмет "Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община", представените фактури, издадени от изпълнителите, ведно с актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи, АССГ обосновава изводи за предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за наличието на депо, ползвано от общината, съответно за дължимост на таксата и за тези услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първостепенният съд приема, че оспорването на РА е допустимо, след като е изчерпан задължителният административен ред за оспорване на тази категория актове пред Кмета на Столична Община; че актът е издаден от компетентни органи по приходите, служители на общинската администрация, определени със Заповед №СОА23-РД09-2483/17.11.2023 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, а първият от тях определен и за орган по възлагането на ревизии със Разпореждане на № СФД23-ВК66-1337/15.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОП“ при СО, упражняващ правомощията на Териториален Директор, в хода на редовно възложено и проведено ревизионно производство, по които факти всъщност страните не спорят. Безспорно е и обстоятелството, че "Бук Линк Ай Ен Ти“ ООД, гр. София е задължено лице за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1 (ДВ, бр. 95/2009) във вр. с чл. 11 от ЗМДТ в качеството му на собственик на процесните недвижими имоти. В административната преписка се съдържат и съответните декларации по чл. 14 ЗМДТ, с които жалбоподателят е декларирал така описаните недвижими имоти и тяхната отчетна стойност, която не е спорна. Спорът между страните е за това предоставяни ли са услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ – за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В по-общ план следва да се посочи, че за да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ /което в случая не се спори/, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай за процесните периоди – 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г. са представени заповедите на Кмета на Столична Община по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, видно от които е, че имотите на дружеството, попадат в границите, в които ще се извършват само услугите: обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината (на кратко „поддържане на чистотата на територии за обществено ползване“). Правилно съдът е приел от събраните по делото доказателства, че Столична Община фактически е предоставила спорната услуга "чистота на териториите за обществено ползване", което обосновава и пораждане на задължение за заплащането й. Не могат да се споделят възраженията на касатора за противното – част от административната преписка са надлежни писмени доказателства, които обосновават така сторения фактически извод от първата съдебна инстанция. Всъщност по аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. това са територии, публична общинска или държавна собственост, и достъпът до тях е свободен. Затова те могат да бъдат ползвани от всеки. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да бъде възможно съвместното съжителство в рамките на едно населено място и да отговаря то на определени стандарти, е необходимо общото ползване на територии да изисква и обща отговорност на собствениците на имоти, разположени на територията на общината, за разходите за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци при ползването и при почистването на тези територии. Поради което и всъщност правилно съдът е приел, че заключението на вещото лице, установяващо от друга страна факти, които не са и спорни (относно конкретното местонахождение на имотите) не може да обоснове положителен за жалбоподателя изход от правния спор. По арг. на противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ преди изменението в ДВ, бр. 88/2017 г. таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се дължи, когато има такива. Както правилно посочва административният съд, Столична община е разполагала с две депа през процесния период от време – в с. Долни Богров и в Суходол. Представени са договори за обезвреждане на битови отпадъци – в депото в Суходол и в депото в с. Долни Богров с изпълнител "Чистота Искър" ЕООД, съответно Договор от 04.07.2019 г., сключен със „Софекострой" ЕАД, извършващо същите услуги на площадка „Долни Богров“. Представени са месечни актове за отчитане на количествата механично третирани отпадъци и обезвредени отпадъци и издадени фактури. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че в оспорената си част първоинстанционно решение, като правилно постановено, при липсата на касационните основания по ч. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Според т. 61 и т. 54 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а може да присъди по-нисък размер, съответстващ на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. В случая от пълномощника на ответника дори не е представен писмен отговор на касационната жалба, като единствено е и сторено явяване в открито съдебно заседание. Предвид изложеното и липсата на фактическа и правна сложност на казуса, на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение