Определение № 1319 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4893/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. И. от [населено място], Пловдивска обл. чрез адв. Н. А. срещу решение № 561/28.03.2013 на Пловдивския окръжен съд ,5-ти гр. състав, по гр.д. № 3835/2012 год., с което е потвърдено решение № 3607/2012 год. по гр.д. №325/2012 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. И. срещу [фирма], [населено място] иск за сумата от 14 400 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизползван имот за периода 01.01.2009 год. - 31.12.2011 год. и са присъдени са разноски.

Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.

С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуално- правен въпрос:

Не е ли преклудирано правото на ответника да оспори правото на собственост след като в изрично производство по собствеността той не само не е направил това, но изрично е заявил, че не оспорва собствеността. Счита, че по този процесуалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение на ПРС по гр.д. №4568/2010 год. и определение на Пловдивския окръжен съд по ч. гр..въз. дело №637/2011 год.

Формулирани са и два материалноправни въпроса:

1. Каква е правната природа на самото сервитутно право на експлоатационното дружество без оглед на това дали сервитутът е възникнал по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕ/ като едно заварено положение или по сега действащия Закон за енергетиката /ЗЕ/ и може ли носителят на това право да лиши собственика въобще от правото на ползване без да му дължи никакво обезщетение.

2. Какво се дължи от носителя на сервитутното право на собственика на имота. Какво обхваща обезщетението, което носителят на сервитутното право дължи по силата на чл. 64,ал.4,т.2 ЗЕ – дали вредите по смисъла на този текст обхващат и пропуснатите ползи съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД ,ако се докаже, че собственикът не може практически да използва имота си. Ако разпоредбата на чл. 64,ал.4,т.2 ЗЕ се тълкува буквално, собственикът на имота може ли да предяви тази претенция като такава за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Посочено е, че по този въпрос ВКС се е произнесъл с решение №119/22.03.2011 год. по гр.д. №625/2010 год. Позовава се и на решение № 171/13.07.2012 год. на Ямболския окръжен съд.

Счита, че са налице основанията за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.

По поставения процесуалноправен въпрос: С представените определения / съответно определение на ПРС по гр.д. №4568/2010 год. и определение на Пловдивския окръжен съд по ч. гр..въз. дело №637/2011 год./ е прекратено производството по предявен от М. П. И. срещу държавата установителен иск за собственост на процесния имот, поради неотстранена нередовност на исковата молба. Следователно в това производство не са преклудирани каквито и да било възражения, свързани с правото на собственост. Отделно от това поставения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане в определенията, поради което основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е изпълнено. Другото посочено основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не следва да се обсъжда, доколкото не е обосновано.

Останалите два въпроса не се обуславящи изхода на делото доколкото за да отхвърли предявения иск съдът на първо място е приел, че касаторката не е доказала правото си на собственост върху процесния имот поради което и не би могла да се обедни от това, че ползването на същия е възпрепятствано от ответното дружество.

С оглед на това въпросите нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, предвид задължителното тълкуване, дадено с т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год. и допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване не се налага да бъдат обсъждани.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.