Определение № 74 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3423/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 18156 / 14.06.2018 год. на Д. Т. Т. и А. Т. Т., и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния представител- адв. Д. К. –САК срещу въззивно Решение No 638 от 10.05.2018 година постановено по гр. възз.д. Nо 2388/2017 година на ОС-Пловдив. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила по преценка на доказателствата, противоречие с материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се подържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правните въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд като втората инстанция за законосъобразното постановяване на съдебното решение, произнесени в противоречие с разясненията на т.19 на ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, както и по материално-правните, свързани със статута на обща част на стълбище, свързващо основната сграда с пристройка, изградена в отклонение на архитектурния проект, за обема права на етажните собственици по отношение на общите части и обслужващите сградата помещения, за формата на защита на реституираната собственост, когато в терена има извършено допълнително застрояване, също произнесен в противоречие с цитираните актове на ВКС. В срока на чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация -„Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“ гр.Пловдив, с което се оспорват доводите за допускане или евентуално касиране на обжалваното решение. Касационният съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази разпоредбите на чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК и чл. 233 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззвна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 306 от 30.01.2017 година постановено по гр.д. Nо 8067/2015 година на РС-Пловдив, ГК-3 състав, с което решение са отхвърлени заявените при условията на обективно съединяване искове от Д. Т. Т. и А. Т. Т., и двамата от [населено място] срещу „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД „ гр.Пловдив с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Със заявения иск по чл. 109 ЗС, Д. Т. Т. и А. Т. Т. са претендирали осъждане на ответника да преустанови ползването на вътрешно стълбище, свързващо първи и втори етаж, както и да преустанови ползването на сервизните помещения-тоалетни на втория етаж в сграда с идентификатор ****, находяща се в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** [населено място], [улица] площ от 814 кв.м.; да изгради стълбище към собствената си сграда- пристройката; да съдейства за одобряване на инвестиционните проекти, необходими за обособяване на жилищна и обществена част. Със заявените искове по чл. 49 във вр, с чл. 45 ЗЗД Д. Т. Т. и А. Т. Т. са поискали ответника- „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“ гр.Пловдив да бъде осъдено да заплати на всеки един от тях по 2 400 лв., или общо сумата 4 800 лв., обезщетение за неправомерно ползване на стълбището и сервизните помещения на втория етаж, за смущаване на собствеността и създаване на пречки за необезпокоявано ползване, за времето 30.06.2010 година- 30.06.2015 година. Касационната жалба е процесуално допустима предвид на спазения срок по чл. 283 ГПК, неоценяемия ( в конкретния случай) негаторен иск за защита на собствеността по чл. 109 ЗС и обусловеността на обективно съединените облигационни искове за заплащане на обезщетения на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с цена на иска под 5000 лв. от иска по чл. 109 ЗС. С молба – заявление вх. No 605 от 21.01.2019 година, подадена в канцеларията на ВКС, Д. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] и А. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] депозират искане за прекратяване на съдебното исково производство по заявените от тях искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД депозирайки ОТКАЗ от иска както досежно негаторния иск по чл. 109 ЗС, така и по заявените облигационни претенции за обезщетение с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като, съобрази, че като форма на десезиране на съда, установена с разпоредбата на чл. 233 ГПК волеизявлението, с което страната прави отказ от иска си може да бъде направено във всяко положение на делото, включително и пред касационната инстанция и решаващият съд е длъжен да съобрази процесуалното си поведение с това лично волеизявление, намира искането за обезсилване на решенията на първата и втора инстанция и прекратяване на производството за основателно. По изложените съображения и на основание чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия