Определение № 433 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 403/2010 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на А. П. П. от гр. Р. срещу разпореждането на Русенския окръжен съд /РОС/ № 1* от 09.VІ.2010г. по гр.д. № 175/2010г. Ответницата по частната жалба Й. Н. С. от гр. Р. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане РОС е върнал касационната жалба на А. П. срещу постановеното от него по гр.д. № 175/2010г. въззивно решение № 155/22.ІV.2010г., като съдът е приел, че решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Производството по настоящото дело е образувано по предявения от Й. С. срещу частната жалбоподателка Ат. П. иск за присъждане на 600лв. обезщетение за ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане. Т.е. цената на иска, а следователно и обжалваемият интерес, са под предвидения в закона праг, обуславящ допустимостта на касационния контрол. При това положение е била налице предвидената в чл.286 ал.1 т.3 от ГПК предпоставка за връщане на касационната жалба на П. с атакувания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснати процесуални нарушения. С връщането на касационната жалба въззивният съд не е превишил правата си и не е предрешил изхода на спора, каквото е твърдението, а и направеното от П. в с.з. на 26.ІІІ.2010г. искане за отвод на съдия Ч., постановила атакуваното разпореждане, не е уважено. По изложените съображения атакуваното разпореждане е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,