Определение № 250 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 185/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 9959 от 26.11.2010 год., подадена от адв.Бл.Б., като пълномощник на Р. С. Ц. и С. Г. Ц. и по частна жалба вх.№ 10690 от 16.12.2010 год. от адв.Бл.Б., като пълномощник на С. Г. Ц., срещу определение № 207 от 11.11.2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е прекратено на основание чл.280, ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.3 ГПК производството по гр.дело № 691/2010 год. и е върната касационна жалба вх.№ 1295/05.03.2010 год. на С. Г. Ц. и Р. С. Ц. срещу въззивното решение № 338 от 22.01.2010 год. по гр.дело № 634/2009 год. на Пернишкия окръжен съд. С определение от 26.03.2011 год. по гр.дело № 691/2010 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е заличил като страна-частен жалбоподател починалата на 25.10.2010 год. Р. С. Ц. и е конституирал на нейно място наследниците й по закон /освен жалбоподателя С. Г. Ц./ - Н. С. Ц. и С. С. Ж.. С молба вх.№ 5548 от 17.04.2012 год. Н. С. Ц. и С. С. Ж. заявяват, че поддържат частната жалба с вх.№ 9959/26.11.2010 год. и потвърждават представителната власт на адв.Бл.Б.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С исковата молба вх.№ 1578/05.09.2006 год. са били предявени искове по чл.108 ЗС от С. Г. Ц. и Р. С. Ц. срещу две групи физически лица за установяване, че ищците са собственици на реални части от земя за земеделско ползване в [населено място], общ.К., м. „У.-К.” с площ от по * кв.м., представляващи части от имот с площ * кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението на процесния недвижим имот. Видно от удостоверение изх.№ [ЕГН] от 10.08.2006 год./л.2 от гр.дело № 390/2006 год. на Радомирския районен съд/, издадено от [община], данъчната оценка на целия имот от * кв.м. в [населено място] е 787,20 лева. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията преди изменението на закона със ЗИД – ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Касационната жалба е подадена на 05.03.2010 год. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., съгласно която са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. О. интерес съставлява паричния еквивалент на спорното право и по делата за собственост се съизмерява с данъчната оценка на имота, въз основа на която се определя цената на иска и дължимата държавна такса. В случая е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, при действието на която е бил предявен иска по чл.108 ЗС. След като данъчната оценка към момента на завеждане на делото е била под 1 000 лева, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.