Определение № 608 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 3731/23.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3838/2011 г. на Софийския градски съд. С него е обезсилено решение № І-36-149/09.11.2010 г. по гр. дело № 41570/2009 г. на Софийския районен съд (СРС), 36-ти състав, и делото е изпратено по компетентност на СРС, 75-ти състав – за администриране на частната жалба на Е. И. Р., А. Р. М. и Л. Р. Г. срещу определението по гр. дело № 06252/2001 г., именувана несъответно на правната си характеристика „искова молба”. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответниците по касационната жалба Е. И. Р., А. Р. М. и Л. Р. Г. – в отговора на жалбата излагат становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и съображения в тази насока, като изтъкват, че касаторът не е формулирал правен въпрос. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение. В случая, в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК и на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът е посочил в изложението си необходимост от произнасяне на съда по материалноправен въпрос, „... свързан с непълнота на правната уредба, конкретно разпоредбата на чл. 410 от ГПК, както и за правилното й тълкуване, с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота по пътя на правилното тълкуване на закона”. Формулировка на такъв материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обаче липсва в изложението, а освен това, посочената там разпоредба на чл. 410 от ГПК е напълно неотносима към настоящия случай. Вместо изведен правен въпрос, в изложението също така се преповтаря оплакването за неправилност на въззивното решение, съдържащо се и в касационната жалба, – че първоинстанционният и въззивният съд неправилно тълкували и приложили разпоредбата на чл. 270, ал. 2, предл. 1 от ГПК. Наред с това, в изложението са развити теоретични разсъждения относно понятията „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”, „точно прилагане на закона” и „развитие на правото”. Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповтореното в изложението, наведено и с касационната жалба, касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради неправилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 270, ал. 2, предл. 1 от ГПК, не е и не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. То би подлежало на разглеждане по реда на чл. 290 от ГПК от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките за това. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение