Определение № 3642 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2023 г.

С определение № 502/05.02.2024 г. производството по чл. 288 ГПК по настоящото дело е спряно до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяването на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК са отпаднали пречките по движението на делото и същото следва да се възобнови за разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Подадена е касационна жалба от Д. Д. Д., чрез адв. С. П. срещу въззивно решение № 279/06.03.2023 г. постановено по в.гр.д. № 24/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 3527/31.10.2022 г. по гр.д.№ 2574/2022 г. на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че поради изтекла давност е погасено правото на принудително изпълнение на ответника, както следва: за сумата 11 863,39 лв. – неплатена главница по договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007 г.; и за сумата от 2 468,24 лв. – законна лихва за периода 15.12.2010 г. – 04.02.2022 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 21595/2010 г. на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № 662/2019 г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, срещу длъжника Д. Д.. В изложението на жалбоподателя сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; 2) прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело; 3) само искането за предприемане на изпълнително действие, без то да е предприето, прекъсва ли давността. Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. Н. К., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 21595/2010 г. по описа на РС - Пловдив срещу трима длъжници, между които и касатора Д. Д., е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по които длъжниците са са осъдени солидарно да заплатят на “Обединена българска банка“ АД сумите: 15 834, 02 лв. - главница, 1 393, 95 лв. - договорна лихва за периода 28.03.2010 г. -14.12.2010 г.; 92,88 лв. - наказателна лихва за периода 28.03.2010 г. -14.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (15.12.2010 г.) до окончателното й изплащане, дължими по договор за банков кредит от 11.10.2007 г., както и сумата 1 062,12 лв. - разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала на 18.05.2013 г. изпълнително дело № 993/2013 г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способи и е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците, вкл. срещу касатора Д.. Поканата за доброволно изпълнение на последния е била връчена на 29.05.2013 г. С разпореждане от 20.02.2014 г. на ЧСИ е бил наложен запор върху МПС на длъжника Д., вписан в Сектор “Пътна полиция“- Хасково на 10.03.2014 г. С писмена молба от 22.03.2017 г. взискателят “Обединена българска банка“ АД е поискал налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 31.01.2018 г. между банката (като цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (като цесионер), е бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който вземанията на банката по договора за банков кредит от 11.10.2007 г., предмет на изп. д. № 993/2013 г. са били прехвърлени на “ЕОС Матрикс“ ЕООД. По искане на новия взискател с постановление на ЧСИ от 20.11.2019 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След влизане в сила на постановлението, на 17.12.2019 г. “ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба и въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 662/2019 г. по описа на ЧСИ М. О.. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците. С разпореждане от 25.02.2020 г. на съдебния изпълнител е бил наложен запор върху МПС на длъжника Д., а с разпореждане от 21.01.2022 г. - запор върху банковата му сметка в “Алианцбанк България“ АД, като запорното съобщение е било връчено на третото задължено лице на 28.01.2022 г. При тези данни въззивният съд е приел, че срокът на погасителната давност за процесните вземания е петгодишен. Давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, което по отношение на касатора Д. е станало на 13.06.2013 г. (поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 29.05.2013 г.). Погасителната давност е била прекъсната с молбата на взискателя от 18.05.2013 г. за образуване на изпълнителното дело, с която е направено искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците. Следващото изпълнително действие е разпореждането на съдебния изпълнител от 20.02.2014 г. за налагане на запор върху МПС - собственост на длъжника - касатор. До 26.06.2015 г. е било в сила ППВС № 3/1980 г., съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство. С т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС, постановлението е обявено за изгубило сила. Новото тълкувателно решение поражда действие от датата на постановяването му и не се прилага по отношение на юридически факти, настъпили преди това, поради което погасителна давност за процесните вземания би могла да започне да тече от 26.06.2015 г. Съдът е отчел, че с писмена молба от 22.03.2017 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е поискал налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Посочено е, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД искането в тази молба е прекъснало погасителната давност за вземанията, независимо, че съдебният изпълнител не е извършил поисканото изпълнително действие. Изводът е обоснован с приетото по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Въззивният съд е посочил, че давността е била прекъсната и на 17.12.2019 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 662/2019 г., с която взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците, както и с налагането на 25.02.2020 г. на запор върху МПС на длъжника Д.. От датите на всяко от тези действия, прекъсващи давността, до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 24.02.2022 г. не е изтекъл 5-годишен срок, поради което вземанията на ответното дружество не са погасени по давност. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя, че давността е изтекла, тъй като с настъпването на перемпцията по изпълнително дело № 993/2013 г. са се обезсилили и заличили всички извършени по делото изпълнителни действия, а предприетите след прекратяването му са били ненадлежни. В тази връзка съдът се е позовал на решения на състави на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г.о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV г.о.), с които е прието, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В заключение е направен извод, че направеното от взискателя искане от 22.03.2017 г. е прекъснало погасителната давност, независимо от настъпилата преди или след това перемпция на изпълнителното дело, и независимо, че съдебният изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените в изложението на касатора правни въпроси са релевантни, но същите са разрешени в съответствие с постановените и задължителни за всички съдилища – ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С разрешението по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. се прие, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Посочени са примерно и неизчерпателно прекъсващите давността изпълнителни действия, които е без значение дали те са били успешни. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Даденото с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК разрешение е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, се запазва принципното положение, установено с ППВС № 3/1980 г. и давност за тези вземания не е текла. Прието е, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В тази връзка е обяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. Нарушение на цитираната разпоредба би било автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване (ТР № 2/26.06.2015 г.) по отношение на факти, осъществили се при действието на обявеното за загубило сила тълкуване (ППВС № 3/1980 г.), което до този момент е било задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), както и за останалите правни субекти, които са адресати на тълкуваната уредба. Съгласно приетото по т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Посочено е, че изтъкнатото в мотивите по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Това е така, защото перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право – тя е санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права; а перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, респ. - правомощието на съдебния изпълнител да го осъществи, тъй като дължи подчинение на изпълнителния лист. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с тези правни разрешения. Посочено е, че изпълнителни действия са извършвани и давност за вземането не е текла в периода от 18.05.2013 г. до 26.06.2015 г. (освен поради действието на приложимото ППВС № 3/1980 г. и поради предприетите от взискателя изпълнителни действия). След тази дата давността е прекъсната на 22.03.2017 г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изпълнителното производство се е перемирало на 22.03.2019 г., но прекратяването на процесуалното правоотношение не засяга и не заличава ефекта на прекъсванията на давността. Следващото прекъсване на давността е на 17.12.2019 г., когато с молбата за образуване на ново изпълнително дело е направено искане за опис на движими вещи, както и с наложения на 25.02.2020 г. на запор върху МПС на касатора. Приетото от въззивния съд, че от датите на всяко от тези действия до датата на подаване на исковата молба (24.02.2022 г.) не е изтекъл 5-годишният срок и вземанията не са погасени по давност, съответства на задължителните постановки на цитираните по-горе тълкувателни решения и конкретно на разрешението по т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК. Поради това, по изведените в изложението правни въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение