Определение № 2162 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 371/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на РБългария, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково, срещу въззивно решение от 17.10.2022г., постановено по в.гр.д.№ 516/2022г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 554/2021г. по описа на Районен съд – Харманли за уважаване на предявения от „Екип М“ ООД срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Екип М“ ООД, чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от „Екип М“ ООД срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения, направени с въззивната жалба, както и да изложи мотиви по тях. Въпросът касаторът отнася към оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил направените във въззивната жалба за липсата на причинна връзка между иззетото веществено доказателство и търпените от дружеството неимуществени вреди; че в законодателството ни липсва възможност в полза на юридическите лица да бъдат присъждани неимуществени вреди; че дружеството няма качеството на „жертва“ пж смисъла на чл.34 ЕКЗПЧОС, което да обуславя търпене на неимуществени вреди. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос, за проверка дали по него въззивното решение в съответствие с практиката на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение