Определение № 5966 от 19.12.2024 г. на ВКС по д. № 4600/2024 г.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София Област и Софийски Градски съд относно компетентността им за произнасяне по постъпила искова молба/наименована частна жалба/ срещу Административен съд –София град за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на правото на ЕС, в размер на 500 000 евро, за периода 11.01.2024 г. - 2.08.2024 г. Настоящият съдебен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобрази следното: Производството пред Административен съд –София град е образувано по „частна жалба“ вх. № 12294/09.08.2024 г.,подадена от Г. В. К., гражданин на РФ, понастоящем в затвора – [населено място] срещу Административен съд – София град за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 евро от нарушения на правото на ЕС,поради отказ да бъде освободен от държавна такса за производството по адм.дело № [ЕГН] г.по описа на АССГ.С разпореждане от 27.08.2024 г.“частната жалба“ е оставена без движение,тъй като изложението е вътрешно противоречиво и от него не може да се установи какво точно искане е отправено до съда – дали се обжалват постановени определения по посоченото административно дело или се предявява иск срещу АССГ. С определение № 16936 от 16.09.2024 г. Административен съд – София град е изпратил образуваното пред него адм.д. № 8138/2024 г. за разглеждане на най-близкия родово компетентен съд –Административен съд – София Област,след като е взел предвид направеното уточнение на предявения иск срещу АССГ и позовавайки се на специалната законова разпоредба забраняваща съвместяването на качеството ответник и на решаващ правораздавателен орган. С определение № 1255 от 18.10.2024 г. Административен съд – София Област е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд,намирайки,че не е компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ за нарушения на чл.3,чл.6 и чл.13 ЕКПЧОС ,тъй като Конвенцията не е част от правото на ЕС и искът следва да бъде разгледан по реда на ГПК – т.е. от общия съд. Софийски градски съд, намирайки, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ за нарушения на чл.3,чл.6 и чл.13 ЕКПЧОС, е постановил определение № 18887 от 22.11.2024 г. по гр.д. № 12114/2024 г., с което е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Мотивите на съда са, че разпоредбите на чл.6 ЕКПЧОС и на чл.47,ал.2,изр.1 ХОПЕС са сходни по смисъл и съдържание и са част от правото на ЕС,предвид разпоредбите на чл.52,ал.3 ХОПЕС и чл.6§3 ДФЕС,поради което редът за разглеждане на предявеният иск е този по АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по правния спор,повдигнат с исковата молба,озаглавена „частна жалба“ вх. № 12294/09.08.2024 г.,подадена от Г. В. К. срещу Административен съд – София град е Административен съд – София Област. Съображенията са следните: Претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди се основава на твърдения за бавене на производството по административно дело № 11407/2023г от страна на състав на АССГ, чрез постановяване на множество и противоречиви разпореждания и определения, в нарушение на закона и при злоупотреба с права - отказ да бъде освободен от държавна такса и водещи съответно до ограничаването на правото му на справедливо публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Обстоятелството,че ищецът изтърпява наказание“лишаване от свобода“, съпоставено с неговите твърдения и доводи по никакъв начин не сочат на нарушение на чл.5 §1 ЕКПЧОС, поради което искът му за обезщетение не попада в хипотезите на чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, за да е приложим съдопроизводствения ред по ГПК /ал.3/,т.е. делото да е подсъдно на общите съдилища. Твърденията и доводите на ищеца за претърпените вреди, произтичат от „нарушение на основни човешки права, общностното право на ЕС и бавно съдебно производство“ и сочат на нарушение на чл.6 § 1,изр.1 ЕКПЧОС,която е част от правото на Европейския съюз,каквато е и практиката на други петчленни състави на ВКС и ВАС.С оглед това, твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, а именно – той претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответника Административен съд – София град, поради което съгласно същата разпоредба, този негов иск подлежи на разглеждане по реда на АПК.Въпрос по същество е дали сочените конкретни действия и бездействия на административния съд изпълват състава на соченото нарушение при осъществяването на конкретната правораздавателна дейност.Тъй като исковата молба е подадена в АССГ,който е и ответник по делото,съгласно чл.7,ал.2 ЗОДОВ, компетентен да я разгледа е най – близкият административен съд,а в случая Административен съд – София Област. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд