Определение № 342 от 28.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 653/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. Н., представляван от адв. Г. Х., срещу определение № 37 от 27.01.2022г. по ч.гр.д. № 20/22г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено протоколно определение от 22.11.2021г. по гр.д № 492/21г. на Окръжен съд – Русе за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел наличието предвидените в чл.229, ал.1, т.5 ГПК предпоставки – съдът лично и непосредствено да е разкрил престъпни обстоятелства, както и установяването на такива да е преюдициално за гражданското дело. В тази връзка сочи, че съставът на въззивния съд не е отчел и обстоятелството, че образуваното досъдебно производство се води срещу неизвестен извършител. Намира, че за да е приложима посочената разпоредба, за съда следва да е невъзможно да установи престъпните обстоятелства със способите на доказване в гражданския процес, докато в настоящия случай извършването на твърдяното деяние ще бъде установено със способите на гражданския процес. Поддържа, че в случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вследствие процесния инцидент е останал инвалид до края на живота си поради извършената му ампутация на крак и спирането на гражданския процес до приключване на воденото досъдебно производство срещу неизвестен извършител осуетява възможността му да получи обезщетение за нанесените вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обективирано в частната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. Правилно и допустимо ли е спирането на производството по гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК въз основа на образувано досъдебно производство, при условие че по гражданското дело чрез съответните писмени доказателства, съдебни експертизи и свидетелски показания може да се установи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца? Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 142 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 114/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 134 от 02.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60274 от 21.07.2021г. по ч.т.д. № 836/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 782 от 29.11.2013г. по гр.д. № 7165/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 604 от 22.10.2012г. по ч.т.д. № 592/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 683 от 19.11.2012т. по ч.т.д. № 692/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Твърдение на една от страните в процеса за наличие на определени престъпни обстоятелства равнозначно ли е на „разкриване” на тези обстоятелства от гражданския съд или решаващият съд, разглеждащ гражданскоправния спор, следва да установи непосредствено наличието на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК? Частният жалбоподател твърди, че въпросът е решен в противоречие с определение № 777 от 08.11.2010г. по ч.т.д. № 681/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 782 от 29.11.2013г. по гр.д. № 7165/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о.

3. С оглед предвидената в чл.303, ал.1, т.2 ГПК извънинстанционна защита срещу неправилни съдебни решения спирането на гражданското дело поради образувано досъдебно производство не води ли до нарушение на принципа за справедливост, като се отчете продължителността на наказателните дела за пострадалия при ПТП, и това не води ли до грубо нарушение на законните права и интереси на увредените лица, които са препятствани да получат дължимото им се обезщетение за претърпените вреди в разумни срокове? Частният жалбоподател твърди, че въпросът е решен в противоречие с определение № 567 от 02.09.2013г. по ч.т.д. № 2075/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 274 от 13.06.2011г. по ч.гр.д. № 270/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 378 от 28.05.2010г. по ч.т.д. № 383/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 44 от 26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15/2010г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 43 от 08.02.2017г. по ч.гр.д. № 168/2017г. на ВКС, ГК, III г.о.

4. Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, без да е привлечено лице като обвиняем? Частният жалбоподател поддържа, че по въпроса е налице противоречие с определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 616 от 21.07.2014г. по ч.т.д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Третото лице - помагач Н. О. Н., представляван от адв. Е. Т., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посочената в частната касационна жалба е неотносима съм процесния спор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е намерил за установено, че по случая, предмет на настоящото дело, се води досъдебно произодство № ДП 336-ДП-1088/20.05.2017г., като предметът на разследване е посочен в постановление от 08.06.2021г. на прокурор в РП – Русе – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с пострадал М. Й. Н. – ищец по делото. Посочил е, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Намерил е, че в настоящия случай се претендират обезщетения за причинени вреди при настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача Н. Н., по отношение на когото не е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента, както и че противоправното деяние се изразява в движение по път за обществено ползване без необходимото разрешение и по време на което конструкцията на ППС е изменена чрез монтиране на саморъчно направен подравнител, в който ищецът, управлявайки велосипед се е ударил. Изтъкнал е, че отговорността на Гаранционния фонд по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на делинквента. Изложил е съображения, че при установяване на гражданския деликт елементите от фактическия състав – противоправно поведение на водача, настъпила вреда в пряка причинно следствена връзка с поведението, както и вината на делинквента, са идентични с тези, които са предмет на разследване в наказателното производство, т.е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на престъпление /чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК/, наказателното производство за което на този етап не е приключило. Посочил е, че установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл. 124, ал. 5 ГПК, чиито хипотези в настоящия казус не са налице. Добавил е, че в чл. 17, ал. 1 ГПК е въведено правилото, че гражданският съд взема становище по всички обуславящи въпроси от значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Поради това е достигнал до извод за наличие на предпоставките за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като гражданското дело следва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, в какъвто смисъл са и мотивите към ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първите три процесуалноправни въпроса са формулирани общо във връзка с прилагането на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и не съответстват на фактите по делото, поради което не се явяват обуславящи изхода му. От друга страна, тези въпроси са решени в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Релевантен се явява формулираният четвърти процесуалноправен въпрос, отнасящ се до преценката за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, по което не е привлечено лице като обвиняем. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в посоченото от частния жалбоподател определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с формираната практика.

Съгласно определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, като не е взел предвид, че според представените по делото доказателства – постановление от 08.06.2021г. по досъдебно наказателно производство вх. № 3857/2017г. по описа на РП – [населено място], наказателното производство е образувано с оглед престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с пострадал М. Й. Н. – ищец по делото, но без да е налице привлечено към наказателна отговорност лице. Предвид изложеното, в противоречие с формираната практика на ВКС, въззивният съд не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

Поради това обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. В случай че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение