Определение № 290 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5201/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 17669 от 20.06.2013 г. на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя Р. Д. Р., чрез адв. Н. срещу въззивно решение № 859 от 16.05.2013 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по гр. д. № 3049/2012 г., с което е потвърдено решение 3282 от 17.08.2012 г. на Районен съд, постановено по гр. д. № 17757/2011 г. и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на собствената му вещ метална конструкция с височина 4,70 м., с покрив от гофрирана поцинкована ламарина, със стени от топлоизолационни панели модел В 30, с монтирани 2 бр. метални ролетни врати с дистанционно управление, находяща се в недвижим имот – терен от 56 кв.м. на адрес [населено място], бул. „6-ти септември” № 256 и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 2000 лева обезщетение за ползите, от които е лишен, като не е имал възможност да ползва собствената си вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ГПК цената на иска се определя от ищеца и въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът е посочил в исковата молба, че цената на предявените от него искове е 8000 лева, а именно: 4000 лева - по иска по чл. 108 ЗС (4000 лева за евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД); 2000 лева – обезщетение за ползване на собствената му вещ и 2000 лева – обезщетение за пропуснати ползи. В конкретния случай са предявени искове в условията на обективно съединение и меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове, като в хода на производството цената на иска не е изменяна по предвидения в ГПК ред. Следователно, цената на исковете е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.