Определение № 1188 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 407/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. Х. против решение №1518 от 29.11.2022 г. по гр.д. №1694/2022 на Варненски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение 260277/ 12.05.2022г. по гр.д. №2592/21г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от ППЗК „ С.“ против П. Д. Х., иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1-во ЗЗД за присъждане сумата 16152.28лв., получени от него без основание като самоначислени суми за периода – 16.03.2013г. -26.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2021г. и по същество е уважил този иск. Ответникът по касация- ППЗК „ С.“, [населено място], чрез пълномощника му – адв. Л. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Х., чрез пълномощника си – адв. П. И. е поддържал основание по чл.280,ал.2, предл.3-то ГПК, като след интерпретиране на диспозитива на обжалвания съдебен акт, същият е отбелязал, че решението е очевидно неправилно. Страната е разгледала мотивите на решение № 15 от 06.11 2018г. по к.д. № 10/18г. на КС на РБ, относно общите указания за съдържанието на основанието „ очевидна неправилност“. В заключение лаконично е отбелязано, че „ така изложените съображения удовлетворяват изискванията на чл.280, ал.2 ГПК“. Други доводи не са развити. Касаторът Х., с така депозираното изложение, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Той е поддържал само основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която съобразно общите насоки дадени от КС на РБ, според настоящият състав, дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Страната, дори и да се приеме за изчерпателна дадената от нея дефиниция / очертана от цитираното решение на КС на РБ/ не я приложила към разглеждания случай, като липсват каквито и да било съображения свързани с конкретните мотиви на съдебния акт. Т.е. с така депозираното изложение, касаторът не е въвел основанието като доводи и съображения, за допуснати нарушения от страна на въззивния съд, чието решение от външна страна е подробно и логически обосновано, а само е изяснил, с оглед указанията на КС на |РБ неговото съдържание, което не е приложил към спора. Или, страната не е посочила връзката на разгледаните от нея критерии с оплакването си за очевидна неправилност на решението, а правната последица от това е неустановеност на поддържаното основание за достъп до касация. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 2400лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение