Определение № 186 от 02.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1886/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Строй – Старт – 91 – М. и с-ие“ СД против решение № 107/27.01.2020 год. по в.гр.д. № 2094/2019 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2865/08.07.2019 год. по гр.д. № 5883/2018 год. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск от касатора срещу „Алфа-Инвестко“ ЕООД, с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на разходи за материали и труда за извършените от ищеца СМР, с която „Алфа-Инвестко“ ЕООД неоснователно се е обогатило за сметка на “Строй-Старт-91-М. и с-ие“ СД, във връзка с извършени от ищцовото дружество, в полза на ответното дружество, строително-монтажни работи на обект жилищна сграда с обществено обслужващи функции, която сума се претендира ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Ответната страна – „Алфа-Инвестко“ ЕООД – депозира пространно становище, с което подкрепя допустимостта на въззивното решение и оспорва наличието на основанията за допускане на касационното му обжалване, поради липса на предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като евентуално оспорва основателността на касационната жалба в цялост. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решението по главния иск на “Строй-Старт-91-М. и с-ие“ СД, с цена 10 000 лева, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото цената на иска е под минимално изискуемия законодателен праг за обжалваемост по търговски дела. Търговският характер на делото се определя от вида на страните – търговци и обстоятелството ,че въпреки липса на сключена помежду им правна сделка, действията на ищеца, възмездяване на които претендира, са извършвани по занятие, макар и не по изрично възлагане от другия търговец. В този смисъл е без значение, за определяне характера на делото като търговско, обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно - чл. 59 ЗЗД. Налице е непротиворечива съдебна практика в този смисъл, според която понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществявана търговска дейност от страната, какъвто е настоящия случай / така определения по ч.т.д№ 3105/2015 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 3/ 2012 г. на І т.о., т.д.№ 618/2008 на ІІ т.о. ,т.д.№ 139/2012 г. на І т.о., т.д.№ 697/2012 г. на ІІ т.о. ВКС и др. /. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,