Определение № 189 от 21.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1613/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Т. срещу решение № 261/10.03.2024 г. по в. гр. д. № 2661/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260856/20.06.2023 г. по гр. д. № 14342/2019 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД иск по чл. 432 КЗ за горницата над 40 000 лв. до 60 000 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, която е резултат от допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и игнориране на събраните от първа инстанция писмени и гласни доказателства. Прави се позоваване на съществуващо противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложение на чл. 52 ЗЗД и т. 11 от ППВС № 4/68 г., както и недооценка на установените факти – високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. Сочи се, че съдът е приел за установени обстоятелства, които не обосновават извода му за определяне на посочения размер на вредата и приетите за причинени сериозни травматични увреждания – компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначния стълб, което е довело до болки и страдания в продължителен период, а именно 6 месеца, както и трудности в раздвижването. Отделно е приел за установени остатъчен белег с размер 13 см/0, 5 см и трайно ограничение в движенията на гръбнака. Заявява се оплакване, че съдът е неглижирал преживения от касаторката стрес, породен от страх от инвалидизиране, и не е отчел икономическата конюнктура в страната. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, включително като се съобразят нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го казуална практика на ВКС, ТК, II т.о. /решение № 50103/05.01.2024 г. по т. д. № 1505/2022 г., с което за подобни увреждания като обем и временастъпване е присъдено обезщетение в размер 65 000 лв., решение № 28/2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., решение № 4/2021 г. по т. д. № 2940/2019 г./. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част, като бъде уважен предявеният иск в размер на 60 000 лв. с присъждане на разноски. От ответника по касация „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. В отговора на касационната жалба се заявява, че обстоятелствата, релевирани от касатора, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на разрешението, дадено с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от Т. Б. Т. срещу „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 17.11.2017 г., в размер 60 000 лв. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът за неимуществени вреди е бил уважен за сумата над 40 000 лв. до претендираните 60 000 лв. Възприел е установените от първостепенния съд факти. Счел е за безспорно установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от застрахования деликт, изразяващ се в нарушаване на правилата за движение по пътищата чрез избор на несъобразена скорост при преминаване през неравност на пътното платно /при комфортна скорост от 10/15 км/ч. делинквентът е управлявал автобус на градския транспорт със скорост 30/40 км/ч./, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Анализирал е изготвената съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че поради инерционните сили вследствие преминаване през неравност с по-висока от безопасната скорост ищцата като пътник в управляваното от делинкветна МПС е получила сериозен удар в поясната област. Кредитирал е съдебномедицинска експертиза, която е установила причинно-следствена връзка между удара и получената компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначния стълб, което е наложило операция под обща анестезия и трайно обездвижване на 2-ри, 3-ти и 4-ти прешлени чрез метална стабилизираща система /не се предвижда отстраняването й/. Отделно е вещото лице е посочило наличието на остатъчен белег с размер 13 см/0, 5 см и видимо изкривяване на гръбнака в поясната област /“гърбица“/, съответно трайно ограничение в движенията на гръбнака поради поставената метална планка. От събраните писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение е изградил извод, че пострадалата е получила увреждания, които са довели до болки и страдания с висок интензитет, преодолими в период от 6 месеца с трудности в раздвижването. Кредитирал е показанията на свидетеля Б. Д. Т. /син на пострадалата/, който е посочил, че тя е имала дълго време нужда от помощ, изпитвала е силен стрес, шок и страх от евентуално инвалидизиране, притеснение дали ще може да се справя със своите служебни задължения, както и съжаление, че не може да бъде от помощ на децата и внуците си. Въззивният състав е кредитирал и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която е потвърдила преживения от ищцата силен емоционален стрес и страх от евентуалната прогноза за инвалидизация, както и невъзможността в личен и служебен план да бъде пълноценна, което е довело до персистиращо и към момента на проведеното с нея интервю невротично поведение, непокриващо психично разстройство и неналагащо специализирано лечение. Съставът на апелативния съд е възприел и мотивите на първоинстанционния съд, анализиращи възрастта на пострадалата към датата на ПТП /52 г./ и доброто й здравословно състояние преди ПТП. Като е съобразил факта, че към приключване на устните състезания ищцата е била в стабилно състояние и се е движела самостоятелно, както и датата на деликта, съдът е редуцирал обезщетението на 40 000 лв. и е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване. Не е налице твърдяното от касаторката основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Поставеният правен въпрос относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълва хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от фактическите и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд София по спорния въпрос, а именно - размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд – съобразени са претърпените от ищцата морални вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, нейното психическо състояния, остатъчните белези и трайно редуцираната невъзможност гръбнакът да извършва движения в пълен обем, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Последователно е разяснявано в практиката на ВКС, че е невъзможно уеднаквяване на присъжданите обезщетения по този тип дела, тъй като всеки казус се характеризира с конкретни и специфични обстоятелства, които не са проявени, или не са проявени в пълнота по други дела например. Процесуалният въпрос също не е годен да обоснове достъп до касационен контрол, доколкото въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички установени по делото факти и обстоятелства, включително тези, срещу които са заявени оплаквания в касационната жалба. Тези оплаквания са в противоречие с изложените от съда мотиви, в които са обсъдени свидетелските показания, експертните заключения и представените и приети писмени доказателства, респективно е потвърдена установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Ето защо, поставеният въпрос е хипотетично формулиран, още повече, че не кореспондира с оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите, изложени от въззивния състав. Тези оплаквания са концентрирани в твърдението, че макар формално да е изложил идентична на приетата от Софийски градски съд фактическа обстановка, въззивният състав не е мотивирал надлежно и задълбочено извода си за необходимост от редукция на дължимото обезщетение. При формиране на вътрешното си убеждение не е спазил логическите, опитни и научни правила /ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, ВКС/. Във връзка с тези оплаквания обаче няма формулиран въпрос относно задълженията на съда да мотивира своите изводи и да съблюдава правилата от неюридически характер. В допълнение следва да се посочи, че поставените въпроси изразяват несъгласието на касаторката с постановеното въззивно решение поради неговата неправилност, но изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценка на съдържанието на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС