Определение № 670 от 09.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3511/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2, предложение второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 170 от 28.06.2013г. по т.д.№ 142/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу въззивно решение, с което е разгледан иск по чл.79 във вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 6 710.70лв. -възнаграждение на член на надзорния съвет на дружеството и иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 2 207.81лвлв. Съставът на ВКС е приел, че въззивната жалба е недопустима, предвид цената на иска –под 10 000лв. и търговския характер на делото с предмет вземане, произтичащо от мандатно правоотношение, възникнало по чл.242,ал.6 във вр. с ал.2 ТЗ. Мотивирал е че извършваната дейност по договора за мандат е по повод на дружествените работи, поради което в отношенията между страните се прилагат нормите на търговското право. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че въззивното съдебно решение е постановено в рамките на гражданско дело с предмет вземане, произтичащо от договор за мандат, регулиран от нормите на гражданското право. Становището е, че решението е постановено по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000лв., което според жалбоподателя обуславя и допустимостта на касационното обжалване. В подкрепа на поддържаното е и позоваване на разгледан от състав на ВКС спор и постановено решение по чл.290 ГПК по т.д.№ 145/2012г. на Второ т.о. по аналогичен казус /със същия предмет по който страна е същото дружество/. От насрещната страна В. А. е постъпил отговор срещу основателността на частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна. Последователно е становището на ВКС, че съдържанието на понятието търговско дело не е ограничено до делата с предмет търговски сделки по чл.286 ТЗ, както и до посочените в чл.365 ГПК търговски спорове. Не е определящо характера на делото и вида на образуваното пред първоинстанционния или въззивен съд. Договорът за възлагане на управление на търговско дружество, от неизпълнението на който произтича настоящия спор е с сключен във връзка с правилата на управлението на търговеца, императивно предвидени в Търговския закон. Договорът е сключен с цел организационната дейност на дружеството, във връзка с осъществяване на надзор върху дружествената и стопанска дейност. Целта на договора и търговското качество на ответника, а не приложението на разпоредбите на гражданския закон относно правилата на договора за поръчка, са определящи вида на делото. И тъй като разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., законосъобразен е изводът на състава на ВКС за недопустимост на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че предмет на т.д.№ 145/2012г. на Второ т.о., по което е допуснато касационно обжалване и е постановено решение по чл.290 ГПК е бил спор с цена под 10 000лв. Спорът по това дело има за предмет правоотношения, произтичащи от договор за възлагане на управление и страна по него е жалбоподателят, но цената на предявения иск за заплащане на възнаграждение на члена на надзорния съвет Е. е 10 261лв. Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразна е преценката на състава на Търговска колегия на ВКС за недопустимостта й. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: