Решение № 210 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2011 г.

Решение № 210 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу решение № 88/08.07.2011 г., постановено по гр. д. № 184/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 295/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отменена Заповед № 4Р -01-3059/15.12.2009 г. на Председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, назначена с Постановление № 190/30.07.2009 г. /Д. в. бр. 62/04.08.2009 г./, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. С. И. от [населено място] на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразна; Д. С. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност"Главен специалист, спасител, той и ръководител група" в Министерството на вътрешните работи като правоприемник на Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи е осъдено да му заплати сумата от 4 186,20 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според касатора изводът на въззивния съд, че основанието на което е извършено уволнението на ищеца Д. С. И. - чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ не е налице доколкото дейността на Министерството на извънредните обстоятелства е преминала към МВР, е незаконосъобразен. Във връзка с това се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 24.11.2009 г./ Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Д. С. И. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. С определение от № 530/06.04.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: "Налице ли е правоприемство между Министерството извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на Република България / Д. В. бр. 60/2009 г./ и Министерство на вътрешните работи по отношение на трудовите правоотношения на служителите, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство, предвид разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР. Прието, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното с касационната жалба решение от 07.12.2010 г., постановено по гр. д. № 664/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, влязло в сила на 07.01.2011 г. като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че ищецът Д. С. И. е работил по трудов договор като"Главен специалист, спасител, той и ръководител група" в отдел "Аварийно спасителни дейности" в Дирекция "Гражданска защита" област - Т. към Главна дирекция Н. - на служба "Гражданска защита" към Министерство на извънредните ситуации. Не се спори, че с решение на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на РБ от 27.07.2009 г. обн. Д. В. бр. 60/30.08.07.2009 г. Министерството на извънредните ситуации е закрито. С ПМС № 190/30.07.2009 г. /ДВ бр. 62/04.08.2009 г./ е създадена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС като едно от правомощията на председателя на комисията е уреждане на служебните и трудови правоотношения със служителите в закритото министерство. Със заповед № ЧР -01-2968/15.12.2009 г. на Председателя на този комисия, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че ответното Министерство на вътрешните работи е легитимирано да отговаря по предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ. Прието е също така, че фактическото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение " а именно закриване на предприятието"/ чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ/ в случая не е налице. За да обоснове този извод съдът се позовал на § 63 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, според който МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС, както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на закона за Националния архивен фонд, както и на разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВ, според която държавните служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство към датата на влизане в сила на решението на НС от 27.907.2009 г. в сила, се назначават без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР. С оглед на това съдът е приел, че дейността, осъществявана от закритото министерство на извънредните ситуации и конкретно трудовата функция, която ищецът е изпълнявал по трудовото си правоотношение, не е преустановена, а е преминала към структурата на МВР, където са създадени първоначално Главна дирекция " Гражданска защита", а в последствие обединена дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението. С решение от 07.12.2010 г., постановено по гр. д. № 664/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 451/26.08.2010 г., постановено по гр. д. № 194/2010 г. на Кюстендилския районен съд е прието, че тълкуването на § 63 и 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР води до извод, че ответното Министерство на вътрешните работи е приемник на правата и задълженията на закритото министерство на извънредните ситуации, но не и по съществуващите трудови правоотношения, поради което хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, не е приложима. Според това решение § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР установява определена привилегия за служителите на МИС, изпълнявали функции в конкретни сфери, които биха желали да започнат работа в МВР, а именно да бъдат назначени в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и 4 от ЗМВР. Разпоредбата регламентира една правна възможност за започване на работа по ново трудово или служебно правоотношение, а не задължение за преназначаване на бившите служители на МИС В МВР. При условията на чл. 291 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то го. с приема за правилна практиката, респ. разрешението на правния въпрос по цитираното решение на Кюстендилския окръжен съд. Разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР не урежда правоприемство между Министерството извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на Република България / Д. В. бр. 60/2009 г./ и Министерство на вътрешните работи по отношение на трудовите правоотношения на служителите, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство. Този извод следва от текста на цитираната разпоредба, където се говори за "назначаване", което предполага създаване на ново трудово или служебно правоотношение, а не за преназначаване или автоматично преминаване на тези правоотношения към МВР. Следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с тази на § 61 от ПЗР на ЗИД на З., където законодателят изрично е посочил, че с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР не се прекратяват съгласно чл. 123 от КТ. Тоест законодателят изрично е посочил хипотезата, при която при условията на чл. 123 КТ трудовите правоотношения се запазват като в тази хипотеза не попадат служителите на бившето Министерство на извънредните ситуации в това число и тези извършващи дейност по защита при бедствия и пр. При този отговор на поставения правен въпрос обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. Доколкото Министерството на извънредните ситуации е закрито от компетентния за това орган с надлежен акт - Решение на народното събрание / чл. 84, т. 7 от Конституцията на РБ/, хипотезата на чл. 328ал. 1, т. 1 КТ е изпълнена и обжалваната заповед за уволнение на ищеца на това основание е законосъобразна. С оглед на това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради обусловеността на останалите два иска - по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от изхода на спора по първия иск, те също подлежат на отхвърляне. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.