Определение № 2865 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Й. М., чрез адвокат Н. Н., срещу въззивно решение № 18 от 23.01.2026 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 1024/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни С. Л. К. и А. К., чрез адвокат С. М., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Обжалваното решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове, предявени от ищците С. К. и А. К. за разваляне на договор за прехвърляне на правото на собственост върху два недвижими имота, по който те като прехвърлители са прехвърлили правото на собственост върху имотите на приобретателя А. М. срещу поето задължение за издръжка и гледане от страна на приобретателя, като договорът е обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № 37/2024 г. от 15.02.2024 г. на нотариус Д. И. с район на действие РС – Плевен. По искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по данъчната оценка на имота - чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая в един документ (нотариален акт) са оформени две прехвърляния, като прехвърлянето на всеки отделен имот, по естеството си е самостоятелна сделка.Урегулираният поземлен имот № ... с площ от 1720 кв. м., съставляващ дворно място с къща и стопански постройки, е с данъчна оценка 4212.40 лв. Незастроеният урегулиран поземлен имот № ... с площ 1140 кв. м. е с данъчна оценка 2052 лв., следователно, цената на самостоятелните претенции, всяка с предмет отделен имот, е под 5000 лв. К. се за граждански, оценяеми, облигационни искове и, по силата на чл. 280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. В заключение, касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Насрещните страни по касационната жалба С. Л. К. и А. К. претендират разноски. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер 750 евро, каквато сума касаторът следва да заплати. По изложените съображения, съдът