Определение № 545 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ф. К. чрез нейния пълномощник адв. Г. В., срещу въззивно решение № 49 от 21.01.2021 г. по в.гр.д. № 2166/2020 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС- решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 671/2011 г. на ІІІ г.о. по въпроса за противопоставимостта на облигационното право на ползване, произтичащо от решение по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК/ отм./ спрямо последващ / след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот, както и по въпроса допустимо ли е ползването на чуждо жилище от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, да излиза извън максимално предвидения от закона срок по съображения от интересите на детето. В условията на евентуалност жалбоподателката е заявила искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за същността на правото на ползване на семейното жилище на ненавършилите пълнолетие 1 деца след предоставянето му след развода на съпруга- несобственик, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Дали това тяхно право е самостоятелно облигационно право на ползване, принадлежащо на децата, или е функция от правото на ползване на семейното жилище от родителя-несобственик, на когото са предоставени за упражняване родителските права и при какви условия и предпоставки това право е противопоставимо на последващ приобретател на жилището. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК-очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. С. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване, а по съществоче въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение по гр.д. № 48247/2015 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 15.06.2016 г., е прекратен с развод бракът между М. С. М. и И. А. М.. С това решение семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. В, ет.3, на основание чл. 56, ал.2 СК е предоставено за ползване на съпругата М. М., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца Л. и С.. Жилището е било собственост на съпруга И. М.. С договор за покупкопродажба,сключен с нотариален акт № .... г. на нотариус с № 622 в регистъра на Нотариалната камара, И. М. продал жилището на Б. Ф. К.. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че докато не бъдат преуредени чрез иск по чл. 56, ал.6 СК породените от решението на брачния съд отношения по повод ползването на жилището, децата и тяхната майка, на която е възложено упражняването на родителските права, имат право да го обитават. До навършване на пълнолетие децата имат право да живеят в процесното жилище, и това тяхно право е 2 противопоставимо на ищцата, която е придобила собствеността върху имота след постановяване на съдебното решение. Посочил е, че между децата и техният баща не е възникнало наемно правоотношение. На тях не може да бъде противопоставено обстоятелството, че решението на брачния съд не е било вписано. Като последица от това ревандикационният иск в осъдителната му част не може да бъде уважен и против тяхната майка, тъй като тя има задължение да живее заедно с децата си и да се грижи за тях. В решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че решението по чл. 56 СК поражда само облигационно право на ползване на жилището, което не е противопоставимо на последващ /след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот. Новият собственик би могъл с едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварените държатели /по аналогия на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/ и да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД от обитателите му. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за противопоставимостта на облигационното право на ползване, произтичащо от решение по чл. 56 СК, спрямо последващ / след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот, противоречи на цитираната практика, което налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът