Определение № 443 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Д. като пълномощник на Г. И. Г., против решение № 510 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 513/2014 г. на Софийския окръжен съд. С него е отменено решение № 81 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 605/2013 г. на Ботевградския районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което е допусната съдебна делба между Л. И. Г. и Г. И. Г. по отношение на недвижим имот- магазин, едноетажен, състоящ се от магазинно помещение, кафе, склад и сервизни помещения, с обща застроена площ 75 кв.м./ според вещото лице- 70.07 кв.м/, построен в УПИ ІV- 1636 в кв. 50 по плана на [населено място], общ. Б., при равни права - по ½ ид. част за всеки от съделителите. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. К. счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2, евентуално т. 3 ГПК по следния въпрос: “ Когато по време на брак между страните, върху имот - съсобствен между единия съпруг и трето лице, третото лице – съсобственик отстъпи на съпруга- съсобственик право на пристрояване на съществуваща сграда от две страни, а вместо това старият строеж бъде изцяло съборен и на мястото му бъде осъществен изцяло нов строеж, излизащ извън границите на стария строеж от три страни, макар и в рамките на общата квадратура, т.е. когато вместо предвиденото с акта за отстъпване на право на строеж допълващо свързано застрояване бъде извършено ново свободно такова, излизащо в една посока от териториалните рамки, в които е позволено строителството, чия собственост следва да се счита новопостроеното - следва ли да се счита в тази хипотеза, че строежът е осъществен в рамките и параметрите на отстъпеното право и върху новопостроеното е възникнало право на съпружеска имуществена общност между съпруга- строител и неговата съпруга, или напротив - в тази хипотеза новият строеж следва да се счита построен в съществено противоречие с отстъпеното право, при което представлява приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и е собственост на собствениците на дворното място”. Твърдението е, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата- решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 1459/09 г. на ВКС, І г.о., решение № 1197 от 03.11.2008 г. по гр.д. № 3338/ 07 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 81 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 134/08 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 281 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 466/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 444 от 12.09.2013 г. по гр.д. № 1183/2011 г. на ВКС І г.о., определение № 99 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1098/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 115 от 01.03.2006 г. по гр.д. № 696/05 г. на ВКС, І г.о. Вторият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване е следният: “ Когато по време на брак между страните върху имот- съсобствен между единия съпруг и трето лице, въз основа на отстъпено от третото лице на съпруга- съсобственик право на строеж бъде изграден нов строеж, който макар и с търговско предназначение, не е включен в предприятието на регистрирания като едноличен търговец съпруг, може ли да се признае: 1/ наличието на частична трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.2 СК за стойността на тези от вложените в строежа материали, които са закупени от съпруга- едноличен търговец, за което са налице фактури, издадени на търговеца; 2/ наличието на частична трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.2 СК за стойността на тези от вложените в строежа парични средства, които са оборотни средства или печалба на регистрирания търговец, за което са налице свидетелски показания; 3/ пълна трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.1 СК, когато целият строеж е извършен със закупени от съпруга- едноличен търговец материали, респ. от оборота или печалбата на търговеца”. по този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъэй като по него липсва конкретно относима практика. Според касатора хипотезата е аналогична на най- често срещаната хипотеза на трансформация на лични средства- закупуването на материали или даването на средства от близки на единия съпруг, поради което разрешението би следвало да е аналогично на приетото в решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 978/2010 г. на ВКС ІV г.о. и ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Л. И. Г. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Страните по иска за делба Л. И. Г. и Г. И. Г. са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.06.2003 г. и е прекратен с развод с решение по гр.д. № 1067/2011 г. на Ботевградския районен съд, влязло в сила на 19.09.2011 г. Твърдението на ищцата Л. Г. е било, че преди сключването на граждански брак, в полза на съпруга Г. Г. като съсобственик на УПИ ІV-1636 в кв. 50 по плана на [населено място], било отстъпено право на строеж от другия съсобственик за построяване в дворното място на магазинно помещение с площ 30 кв.м по одобрен архитектурен проект. След сключване на брака с общи усилия двамата съпрузи преустроили магазинното помещение в магазин с обща застроена площ 75 кв.м. Поискала съда да допусне делба на магазина между нея и ответника при равни права, като е подържала, че имотът е бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Ответникът е оспорил иска с възражението, че имотът не съсобствен между него и бившата му съпруга. На първо място е твърдял, че през 2004 г. му е учредено право на пристрояване на съществуващото магазинно помещение, построено въз основа на учреденото му преди брака право на строеж, но вместо това съществуващото магазинно помещение било съборено и на негово място изграден изцяло нов строеж. Тъй като това строителство било извън отстъпеното право на строеж, то магазинът по приращение е станал собственост на собствениците на дворното място. На второ място е подържал, че магазинът не е съсобствен и поради това, че е придобит от него с изцяло лични средства от търговската му дейност като едноличен търговец. Първото възражение на ответника е намерено за неоснователно по съображения, че сградата- предмет на иска за делба, е с по- малка площ от тази, за която е учредено право на пристрояване, следователно - не надхвърля обема на правото на строеж, и тъй като е изградена през време на брака на страните, е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът е приел за установено, че дворното място, в което е построен процесният магазин, е съсобствено между ответника Г. Г. и трето лице. През 1996 г. другият съсобственик учредил на ответника право на строеж за построяване в северната част на парцела на магазинно помещение с площ 30 кв.м по одобрен архитектурен проект. Тази постройка е била изградена преди брака на страните. През 2004 г. съсобственикът на дворното място учредил на ответника Г. право да пристрои допълнителни помещения към съществуващото магазинно помещение от източната и от южната му част, с обща площ 75 кв.м. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че съществуващата към 2004 г. постройка е била съборена и на нейно място е построена изцяло нова сграда, като са направени някои промени в проекта – изградената южна фасада е с дължина 6.80 м вместо 7.50, а дължините на източната и на западната фасада вместо 10 м, са 9.80 м. В допълнително заключение вещото лице е посочило, че съществуващият стар магазин е бил с площ 16.50 кв.м, а не от 30 кв.м, и попада изцяло в застрояването на новия, който е с площ 70 кв.м. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ,т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба. Съдебните решения, на които се позовава касаторът, не дават основание да се приема, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито обосновават извод за противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на т.2. В тях е застъпено принципното разбиране, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено и че построеното извън тези рамки, дори и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение, се придобива по приращение /решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 1459/09 г. на ВКС, І г.о./; че правото на строеж се учредява за построяване на сграда с определено предназначение и с параметри, и след като собственикът не е дал съгласие да се построи нещо различно, това, което е построено извън разрешения обем, по приращение става собственост на собственика на земята, а не на строителя /решение № 1197 от 03.11.2008 г. по гр.д. № 3338/07 г. на ВКС, ІV г.о./; че постройка, която е изградена от единия съсобственик в съсобственото дворно място без надлежно отстъпено право на строеж, съставлява приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и правото на собственост върху нея ще принадлежи на всички лица, които притежават дял от дворното място при същото съотношение в обема от притежаваните от тях права/ решение № 115 от 01.03.2006 г. по гр.д. № 696/05 г. на ВКС, І г.о./. Настоящият казус не попада сред разгледаните в посочените решение хипотези на придобиване на собственост по чл. 92 ЗС. В случая тезата, че магазинът е построен извън обема на учреденото право на строеж, се основава единствено върху договора от 2004 г., с който на касатора е било учредено право на пристрояване на допълнителни помещения към съществуващото магазинно помещение от 30 кв.м, като се игнорира изцяло факта, че това помещение е било изградено въз основа на надлежно отстъпено на касатора право на строеж през 1996 г. В този случай учреденото право на пристрояване, доколкото не касае самостоятелен обект на правото на собственост с различно предназначение от съществуващата постройка, има за последица увеличаване на обема на първоначално учреденото право на строеж, т.е. вторият договор допълва първия и при определяне на обема на правото на строеж следва да се има предвид съвкупната площ по двата договора. Известно е от правната доктрина и от съдебната практика, че правото на строеж не се погасява, ако сграда погине или бъде разрушена, и че титулярът на правото на строеж може да я изгради отново или да я възстанови в същия обем, без за това да е необходимо отново да бъде отстъпвано право на строеж. При данните по делото, че площта на новоизградения магазин е 70 кв.м и включва в обема си площта на първоначално изграденото магазинно помещение, което е било съборено, изразеното от въззивния съд разбиране, че постройката е изградена въз основа на надлежно отстъпено право на строеж и не надхвърля параметрите, за които е било учредено, не е в противоречие със съдебната практика, на която се позовава касаторът. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втория материалноправен въпрос. При наведено своевременно възражение от ответника за влагане на лични средства от дейността му като едноличен търговец за придобиване на магазина, и представени фактури на името на едноличния търговец за закупуване на строителни материали, въззивният съд е приел, че предпоставките да се признае частична трансформация са съпругът да е регистриран като едноличен търговец, в това му качеството да е придобил през време на брака възмездно вещни права, те да са предназначени за осъществяване на търговската му дейност към момента на придобиването, имуществото да е включено в предприятието на едноличния търговец и да е заведено в баланса му, а ако се касае за реализиране на строителство - сградата да е заприходена и за нея да се начисляват амортизационни отчисления, данък сгради и пр. Това становище е в противоречие с т.1 от ТР № 2/ 27.12.2001 г. по гр.д. № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът