Определение № 362 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №216 от 10.12.2012г. по гр.д.№152/12г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението от 18.11.2011г. по гр.д.№1118/11г. на Варненския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ [населено място] сумата от 1076800,52лв., представляваща увеличената стойност на хотел „Д.”, КК „З. п.”, вследствие извършени от ищеца подобрения в имота.

Въззивният съд е приел, че към момента на извършване на процесните подобрения – 2007г. – 2008г., ответникът [фирма] е имал качеството на добросъвестен владелец. Добросъвестността е отпаднала едва на 15.03.2010г., с влизане в сила на решението, с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС. Прието е, че извършването на подобренията е установено както с показанията на ищцовите свидетели, така и с договора между възложителя на ремонтите [фирма] и изпълнителя [фирма] от 23.08.2007г., анекса към него от 16.10.2008г. и приложенията и протоколите към тях. Датите на изброените писмени доказателства важат и по отношение на ответника [фирма], тъй като той не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че не са платени реално сумите по договора за изработка между [фирма] и [фирма] не сочи нито на недопустимост, нито на неоснователност на претенцията. Подобренията са реално извършени, вещо лице се е произнесло по въпроса каква е увеличената стойност на имота и определената от него сума е дължима и следва да се присъди.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма]. Жалбоподателят счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като в съдебния процес ищецът не е бил представляван от редовно упълномощен адвокат, а по отношение на част от оценените подобрения съдът се е произнесъл свръх петитум, доколкото те не са заявени в обстоятелствената част на исковата молба. Неправилно въззивният съд е приел, че има валидно разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ за упълномощаване на адвокат К., при положение, че не е представена в цялост молбата на синдика до съда по несъстоятелността, за да се види какво е било отправеното искане, а оттам – какво точно е разрешил съдът. Освен това – без разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ синдикът не може да потвърждава представителната власт на адв.К.. На следващо място – в общо присъдената от съда сума в размер на 1 076 800,52лв. се включва и сумата от 109 990,35лв. за подобрения, които не са били посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Това са пожароизвестителна система, подмяна на вратите на всички тоалетни възли с P., подмяна на хоризонталната канализация с окачена от P. тръби, отделяне на ресторанта и обособяване на офис за обмяна на валута в партерния етаж, както и склад на домакина на първия хотелски етаж. Оплакванията за неправилност на решението са следните:

На ищеца е присъдена увеличената стойност на имота за извършени от него подобрения, въпреки че той не ги е заплатил на дружеството, с което е сключил договор за изработка и реално не се е обеднил с претендираната от него сума.

Неправилно е прието, че ищецът е имал качеството на добросъвестен владелец, при положение, че от заведените срещу него дела по чл.336, ал.2 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС той е знаел за претенциите на действителния собственик на имота.

В нарушение на чл.181, ал.1 ГПК съдът е приел, че договорите за изработка и приложенията към тях, които по своя характер представляват частни документи, имат достоверна дата и по отношение на ответника, който е трето лице по отношение на тях. Жалбоподателят счита, че тези документи са антидатирани и го увреждат.

Неправилно е определена и увеличената стойност на имота, като не е изследвано какво е било състоянието и стойността на имота преди подобренията.

Извършването на подобренията е установено посредством свидетели, които служебно са допуснати от съда, без да е имало такова искане от ответника. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1. Имуществената отговорност на ответника /собственика/ за извършените подобрения предпоставя ли се от обедняването на владелеца? Възниква ли вземане за подобрения за ищеца, ако същият не ги е извършил лично, а чрез възлагането им на трето лице, на което не ги е заплатил?

По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното решение и ППВС №1/1979г; ППВС №6/1974г.; решение №569/27.07.2010г. по гр.д.№693/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, както и решение №937 от 26.01.2010г. по гр.д.№3898/08г. на ВКС, ІІІ ГО, което няма характер на задължителна практика на ВКС. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Добросъвестен владелец ли е ищецът, след като е узнал за съдебното оспорване на правата му още при придобиване на имота? Може ли презумпцията за добросъвестност по конкретното дело да бъде оборена и преди наличието на сила на пресъдено нещо срещу ищеца, в качеството му на подобрител на чужда вещ.

По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното решение и решение №312 от 14.02.2011г. по гр.д.№829/09г. на ВКС, ІІ ГО и решение №319 от 03.04.09г. по гр.д.№606/2008г. на ВКС, І ГО.

3. Обвързан ли е по конкретното дело ответникът от датата на частните документи, представени от ищеца, удостоверяващи извършени подобрения от него в процесния имот, а именно: договор с приложение №1 и 2 от 23.08.2007г.; протокол №1/28.04.08г.; анекс от 26.07.2008г. и протокол №2/07.10.2008г.

По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното решение и решение №117/26.04.11г. по гр.д.№718/10г. на ВКС, І ГО.

4. Може ли по конкретното дело стойността на подобренията, дължими на ищеца, да се определи без да е установена по делото пазарната стойност на имота към момента на придобиване на владението върху него от страна на ищеца.

По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното решение и решение №378 от 02.11.11г. по гр.д.№1110/2010г. на ВКС, ІV ГО.

5. Допустимо ли е съдът служебно да допуска и събира доказателства за установяване на факти, на които една от страните основава твърденията си в процеса, без заинтересованата от установяването на тези факти страна да е поискала събирането им. По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното решение и решение №224 от 02.07.2010г. по гр.д.№177/10г. на ВКС, ІІ ГО.

6. За липсата на представителната власт на процесуалния представител на ищеца, вкл. Във връзка с приложението на чл.660, ал.2 ТЗ – противоречие с решение №124/19.10.10г. по т.д.№1173/09г. на ВКС, І ТО и

7. За произнасянето по незаявени от ищеца обстоятелства – присъждане на подобрения извън тези, посочени в обстоятелствената част на исковата молба – противоречие с решение №138 от 25.06.10г. по т.д.№927/09г. на ВКС, ІІ ТО.

Ответникът в производството [фирма] / в несъстоятелност/ оспорва жалбата. Счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационното обжалване следва да се допусне за част от спорния предмет поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба за част от подобренията - пожароизвестителна система, подмяна на вратите на всички тоалетни възли с P., подмяна на хоризонталната канализация с окачена от P. тръби, отделяне на ресторанта и обособяване на офис за обмяна на валута в партерния етаж, както и склад на домакина на първия хотелски етаж.

На следващо място – налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване по втория въпрос - добросъвестен владелец ли е ищецът, след като е узнал за съдебното оспорване на правата му още при придобиване на имота. Въпросът е определящ за изхода на правния спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС.

Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси.

По първия въпрос липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената задължителна практика на ВКС. Апелативният съд не е отрекъл идеята, че отговорността на собственика за извършените в имота му подобрения почива на принципа на неоснователното обогатяване. Той е приел, че след като подобренията са извършени по договор с трето лице и владелецът има вземане към него, собственикът следва да заплати тяхната стойност, а отношенията между владелеца и третото лице не са предмет на иска по чл.72 ЗС. Този извод не противоречи на посочената практика на ВКС.

Третият въпрос се свежда до това какъв е кръгът на третите лица по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./, сега чл.181, ал.1 ГПК, за които частният документ няма достоверна дата. Посоченото от жалбоподателя решение по чл.290 ГПК е постановено по друг правен въпрос и само в мотивите при разрешаване на конкретния правен спор съдът се е позовал и на чл.181, ал.1 ГПК. Произнасяне по посочения правен въпрос има в решение №235 от 04.06.2010г. на ВКС, второ гражданско отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК, което има задължителен характер. В него е посочено, че трето лице по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС.

Четвъртият въпрос е поставен в зависимост от втория и по-конкретно от това дали в процесния случай ищецът е добросъвестен владелец или не. По този въпрос ВКС ще се произнесе в решението си в зависимост от отговора, който ще бъде даден по втория въпрос.

Няма противоречие между въззивното решение и решение №224 от 02.07.2010г. по гр.д.№177/10г. на ВКС, ІІ ГО по петия въпрос. Двете дела са постановени при различна фактическа обстановка. Въпросът, по който се е произнесъл ВКС, е дали въззивният съд може служебно да събере доказателства, които са били поискани от страната в първата инстанция, но не са допуснати. Този въпрос не стои по настоящото дело.

По шестия въпрос също няма противоречива съдебна практика, тъй като в настоящия случай има дадено разпореждане на съда по чл.660, ал.2 ТЗ.

Седмият въпрос е в пряка връзка с първия, по който ВКС допуска касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на въззивното решение по отношение на част от подобренията ще бъде разискван с решението по същество.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,