Определение № 96 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение юг” ЕАД, гр. Пловдив срещу въззивно решение № І -181 от 29.07.2020г., постановено по в.гр.д.№ 1169/2020г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 46 от 28.02.2020 г. по гр.д. № 898/2019г. на Айтоския районен съд, с което е уважен предявеният от А. Д. Д. против касатора иск с правна квалификация чл.109 ЗС като същият е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ * в кв.37 по плана на [населено място], ведно с построените в него масивни жилищна сграда и второстепенна постройка, изразяващи се в поставяне на ел.табло „ниско напрежение”. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 179/2015г. ищцата в първоинстанционното производство А. Д. Д. се легитимира като собственик на посочения имот с площ от 356 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м. придаваемо общинско място. Процесното електромерно табло е поставено на границата на имота на ищцата върху терен, който се придава по регулация към нейния имот откъм улицата, и представлява метален шкаф с размери 150/105/30 см, поставен на бетонна основа с височина 20 см. Същото е монтирано преди 28.03.1999г. и не обслужва имота на ищцата, а съседни имоти, като пречи на предвиденото в тази част на имота ѝ допълнително застрояване с гаражи, за което общината е издала виза за проектиране. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищцата не е ставала собственик на придадените към нейния имот по регулация 2 кв.м., върху които е разположено процесното табло, тъй като дворищнорегулационният план не е бил приложен и отчуждителното му действие е прекратено с изтичането на сроковете по § 8, ал.1 ПРЗУТ. Независимо от това е направен извод, че предпоставките за уважаването на иска по чл.109 ЗС са налице по съображения, че действията по поставянето и поддържането на таблото на имотната граница /ограда/ на имота на ищцата не могат да бъдат окачествени като правомерни, тъй като същото не обслужва нейния имот, а съседни имоти, и наред с това ѝ пречи да осъществи допълнително застрояване в имота си. Съдът е основал този си извод на действалата към момента на поставяне на ел. таблото разпоредба на чл.31, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за електростопанството от 1948 г., според която електромерите, по които се отчита и заплаща използваната електрическа енергия се поставят на границата на мрежата на електроснабдителната организация и потребителя. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл в при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на § 16, ал.1 ПРЗУТ за строежи, представляващи енергийни обекти и 2. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС да доказва вещни права върху имота, върху който се пречи. Ответникът по жалбата А. Д. Д. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства / ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос нито е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение, нито касаторът се позовава на някаква практика на ВКС във връзка с него, поради което релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос не са налице. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според практиката на ВКС не съществуват пречки за уважаване на иска по чл.109 ЗС и по отношение на незаконни строежи, които са търпими по смисъла на § 16 ПРЗУТ. Вторият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, според която за уважаването на иска по чл.109 ЗС не е задължително неоснователното действие или бездействие на ответника, с което същият пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, да се извършва или създаденото в резултат на такова действие състояние да се поддържа пряко върху неговия имот, а би могло да бъде и на границата между неговия и съседен имот, както е в случая. Във връзка с този въпрос касаторът се позовава единствено на противоречие с т.2А на ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, която задължителна практика не се отнася до него. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация сумата 600 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.