Определение № 278 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 199/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. И. Й. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 235 от 21.10.2020г. по в.гр.д. № 3012 по описа за 2020г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 762 от 6.07.2020г. по гр.д. № 6808/2019г. на РС Стара Загора като са отхвърлени предявените искове против „Атлантик уей“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 15 от 13.11.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, възстановена е на заеманата длъжност „машинен оператор дървообработване“ и за присъждане на сумата от 3 366лв., обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението, извършено на основание чл.71, ал.1 КТ за законно пред вид сключването на трудовия договор със срок за изпитване в полза на работодателя и упражненото му право да го прекрати /в посочения срок/ без да излага мотиви защо счита, че работникът не се справя с възложената му работа. Намерил е за неоснователно направеното възражение за недействителност на уговорената между страните клауза за изпитване поради заобикаляне на закона /съответно за злоупотреба от страна на работодателя/ поради неустановяване от страна на работника на твърдяното от него обстоятелство, че работодателят предварително е знаел, че работникът притежава нужните му качества. Посочил е, че от факта че работникът преди това е изпълнявал длъжността „общ работник“,което е било отразено в трудовата му книжка, не следва извод, че той притежава качества и за изпълнението на процесната длъжност „машинен оператор дървообработване“. Този извод не се променя и от ангажираните по делото гласни доказателства, съгласно които пред вид установеното /с ЕР на ТЕЛК/ влошено здравословно състояние на ищеца, работодателят обичайно е възлагал на работника функции, идентични с тези на общ работник. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че във всяко предприятие длъжността „общ работник“има характерни особености на трудовите функции и присъщите /с оглед предмета на дейност/ задължения. Затова, дори работникът да е изпълнявал такава длъжност в друго предприятие и работодателят да е знаел за това, у него пак няма да е налице знание, че работникът е годен да изпълнява длъжността по конкретно сключения между страните на 19.07.2019г. договор. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да формулира конкретни въпроси, във връзка с които да е възможно да се прецени дали въззивният акт е постановен в противоречие с установената практика или дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложените доводи са за неправилност на крайните изводи на въззивния съд, защото не е съобразено, че в случая ищецът е изпълнявал функции за длъжността „общ работник“ и не е бил изпитван дали притежава необходимите качества за длъжността „машинен оператор дървообработване“ Твърди, че клаузата за срок за изпитване е недействителна, защото с нея не се е целяла проверка на годността на работника. Налице е заобикаляне на закона, защото с позволени средства се цели забранен резултат. Позовава се на решения по гр.д.№ 4048/2017г. на ІІІ г.и гр.д.№ 253/2010г. на ІІІ г.о., както и на определение по гр.д.№ 1421/2018г. на ІV г.о. Твърди, че истинската причина за прекратяване на трудовото правоотношение е заболяването на ищеца. Позовава се и на недопустимост и очевидна неправилност на въззивния акт поради постановяването му „в разрез с трайната практика“, без съобразяване с обективната истина по делото, свидетелските показания и правната логика. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Атлантик уей“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, а по същество - че постановеният акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Настоящият съдебен състав намира, че поради липса на конкретно поставени от касатора въпроси, пред вид дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е възможно да се допусне касационно обжалване. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и е възможно съдът да изведе различно от влаганото от касатора съдържание. Освен това, в производството по допускане до касация, съдът не може да проверява правилността на обжалваното решение, както и да преценява начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, както и да обсъжда събраните по делото доказателства, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба доводи. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че сключеният между страните договор със срок на изпитване в полза на работодателя, предоставя на последния възможност да го прекрати, без предизвестие, във всеки момент, до изтичане на срока за изпитване. Разбирането за необжалваемия характер на отрицателната преценка от изпитването е трайна установено в съдебната практика, поради което е ирелевантен въпросът за мотивите на работодателя за това. Този, който твърди, недействителност на трудовия договор поради заобикаляне на закона, следва да я установи, а в случая е прието за неустановено договорът да е сключен с друга цел освен посочената в него – проверка годността на работника за изпълняваната работа. Цитираните от касатора решения са ирелевантни и не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото „противоречие с практиката на ВКС“ е налице когато поставеният от касатора въпрос е разрешен в противоречие с посочените в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС съдебни актове, а в случая – както вече беше посочено, поставен въпрос няма. В този смисъл не може да се приеме и довода на касатора за това, че въззивният акт е постановен „в разрез с трайната практика“, изведен като основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора, направеното искане на ответната страна за присъждане на разноски е основателно, но не е доказано по размер. Съгласно т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая реалното заплащане на разноски не е установено, защото в представения договор за правна защита и съдействие /на стр.20/,само е посочено, че е договорена сума от 500лв., но не е отбелязано тя да е платена – нито в брой, нито по банков път. Представеният кредитен превод /на стр.19/ също не удостоверява плащане, защото от него не е видно каква е преведената сума. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд