Определение № 281 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Г. Ш. чрез адвокат Х. Т. от АК-София срещу решение № 380/13.04.2021 г. по в.гр.д.№ 2690/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която потвърждава решение № 1998/09.03.2020 г. по гр.д.№ 6918/2018 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените искове на И. Г. Ш. против В. Г. Л. за сумите от 50 000 щатски долара и 48 697 евро по договор за заем от 01.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.05.2018 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до приложението на чл.183, ал.1 ГПК и правните последици за страната по делото, при непредставяне на оригинала на документа, а на официално заверен препис от него. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно поддържа, че решението е очевидно неправилно. От В. Г. Л. чрез адвокат Б. М. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационна жалба и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. За да постанови решението, въззивният съд е възприел извода на първоистанционния съд, че по делото не се доказва наличието на заемно правоотношение между страните, тъй като с исковата молба е приложено копие на разписка от 01.07.2009 г. за получени суми от ответника, но при поискване не е представен оригинала на документа, а нотариално заверен препис от него. Според мотивите на съда, не се доказва разписката да е била изгубена, за да се приложи разпоредбата на чл.165 ГПК, а свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева са недопустими, според чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е приел също, че в случая е налице хипотезата на чл.183, изр.2 ГПК и правилно преписът на документа е бил изключен от доказателствения материал по делото, с оглед на което претенциите за връщане на сумите по заема са неоснователни. При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпрос, когато при поискване по делото, страната е представила официално заверен препис от документа, следва ли да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.183, ал.1 ГПК. Въпросът обуславя изхода на делото и изводите на въззивния съд, но е разрешен в противоречие с решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д.№ 536/2010 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 766/03.02.2011 г. по гр.д.№ 1590/2009 г., ВКС, І г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение