Определение № 2551 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. К., чрез неговия пълномощник адв. Г. М., срещу въззивно решение № 260699 от 25.02.2022 г. по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е обезсилено решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 3947/2006 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Т. Б., конституиран на основание чл. 120 ГПК (отм.) като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника В. К. К., да предаде на ищеца владението на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м, представляваща имот с пл. № ...., част от недвижим имот УПИ XI-..... в кв. 104з по плана на [населено място], м. „Т. баир“, целият с площ от 5462,41 кв. м, при съседи: от север – УПИ X.-...., УПИ XXXIII – ....., X.-..... в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. ...., от юг – УПИ X – ....., УПИ IX – .... от кв. 104з, от запад – път, УПИ X.-..... в кв. ...., а на реалната част: от север – УПИ X.-...., с дължина на северната граница от 40,28 м, УПИ XXXIII-...., от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-.... от кв. 104з по плана на [населено място] и прекратено производството по делото в тази част, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, и вместо него е постановено друго, като е признато за установено спрямо касатора, че Столична община, конституирана на основание чл. 120 ГПК (отм.) като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м, представляваща имот с пл. № ....., част от недвижим имот УПИ XI-.... в кв. 104з по плана на [населено място], м. „Т. баир“, с площ от 5462,41 кв. м, при съседи: от север – УПИ X.-....., УПИ XXXIII – ...., X.-.... в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – ....., УПИ IX – ..... от кв. 104з, от запад – път, УПИ X.-.... в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ X.-...., с дължина на северната граница от 40,28 м, УПИ XXXIII-..., от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-.... от кв. 104з по плана на [населено място], при актуален регулационен статут, представляващ имот с площ от 433 кв. м, намиращ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ....., част от УПИ ХІ-...., .... от кв. 104з по плана на [населено място], при граници от север и югозапад УПИ ХІ-...., .... с идентификатор 02659.219.3322, и от югоизток УПИ І за търговски и административен център с идентификатор ...., съгласно скица, находяща се на л. 503 от делото, като касаторът е осъден да предаде владението върху гореописаната реална част от недвижимия имот на Столична община. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално - за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и необоснованост. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответната страна по касация Столична община изразява чрез своя пълномощник адв. К. Г. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е констатирал, че делото е образувано по искова молба на А. К. Ч. против В. К. К. за ревандикация на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м, част от недвижим имот в м. „Т. баир“, представляващ масив от над 250 дка, притежаван от наследодателите на ищцата, и който тя е придобила въз основа на реституция и наследствено правоприемство от майка си Е. Ч. и брат си И. Ч.. Ищцата е починала в хода на процеса и като нейни правоприемници са конституирани: Л. Т. Б. - наследник по закон, Г. Д. П. - универсален правоприемник по саморъчно завещание, Столична община - заветник по чл. 16, ал. 2 ЗН досежно имотите в м. „Т. баир“. От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че текстът и подписът на саморъчното завещание, с което Г. П. е обосновал качеството си на универсален наследник на А. Ч., не са изпълнени от А. К. Ч.. Съдът е приел, че Г. П. няма качеството на наследник на първоначалната ищца, съответно – не притежава надлежна процесуална легитимация за участие в производството, поради което производството спрямо него е прекратено като недопустимо. Правоприемник на починалата ищца в случая е Столична община, тъй като когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/, то починалата страна се замества от заветника, а не от наследника по закон. Доколкото частното завещателно разпореждане изключва правата на универсалните наследници спрямо предмета на завета, Л. Б., в качеството му на наследник по закон, не е придобил наследствени права върху имота, находящ се в м. „Т. баир“, поради което той не се явява процесуално легитимирана страна по делото. С оглед на това съдът е приел, че производството по делото спрямо него следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено в тази му част като недопустимо. По силата на пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., заверено от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в П., И. К. Ч. е упълномощил сестра си А. К. Ч. да го представлява при възстановяване на собствеността върху притежавани от него или от неговия наследодател Е. Ч. недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на Република България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин, както и да ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре. С нотариално заверено пълномощно № 13330/15.08.1995 г., А. Ч., действаща лично и като пълномощник на И. Ч., е упълномощила Г. К. Ц. със следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в [населено място], както и на документите, необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти в [населено място], при условия и купувач, определени от нея, като сключва предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач, определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите договорената от нея цена за недвижимите имоти в [населено място]; да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в [населено място] при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и за сметка на упълномощителите пред всички държавни органи в Република България при упражняване на правата по пълномощното, както и да преупълномощава избран от нея адвокат. С нотариален акт № ...., том 1, дело № 184/04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, А. и И. Ч. чрез пълномощника си Г. Ц. са продали на М. П. Д. 3385/136765 ид. ч. от празно дворно място, съставляващо имот с пл. № .... от кв. 104 по плана на [населено място], при съседи на целия имот: от изток – имоти с пл. № .... и ...., от юг – Градоманско дере, от запад – имот пл. № .... и от север – каптаж, имот с пл. № ...., [улица]и Летен театър. При сключването на сделката Г. Ц. се е легитимирала като пълномощник на А. и И. Ч. с нотариално заверено пълномощно № 13330/15.08.1995 г. и нотариално заверено пълномощно № 2140/2.09.1995 г., което не е представено по делото. С нотариален акт № ...., том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК Г. Ц., легитимирайки се със същите пълномощни, в качеството си на пълномощник на А. и И. Чапрашикови, е продала на дъщеря се М. Д. и на Йонна П. Д. 40000/136765 ид. части от гореописания имот. С нотариален акт № ...., том I, рег. № 1225, дело № 187 от 04.12.1998 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, Г. Ц., легитимирайки се отново със същите пълномощни, в качеството си на пълномощник на А. и И. Чапрашикови, е продала на дъщеря се М. Д. и на Й. П. Д. 12063/136765 ид. части от същия имот. От представената по делото справка от Служба по вписванията е установено, че освен горепосочените, са извършени и други продажби на идеални части от имот с пл. № .... от кв. 104 по плана на [населено място] – на 11.11.1998 г. на лицето П. С. С. са продадени съответно 41025 кв. м от имота; на 04.12.1998 г. на Й. П. Д. са продадени още 73 кв. м и 68,50 кв. м, а на М. П. Д. – още 660 кв. м. С договор за доброволна делба № 120/05.04.2000 г. е прекратена съсобствеността върху 40000/136765 ид. ч., собствени в режим на съпружеска имуществена общност на М. Б. С. и С. П. С., и върху 55448/136765 ид. ч., собствени на М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц., при квоти от по 1/2 част за М. Д. и 1/2 част за Й. Д. и А. Ц.. Според уговореното между съделителите, дял II е отреден за М. П. Д., като в същия се включва и „празно място, описано като № 7 по договора за делба, представляващо реална част от имот с пл. № .... от кв. 104 по плана на [населено място], местност „Т. баир“, с площ от 1148,74 кв. м“. Договорът за доброволна делба е поправен с нотариален акт за поправка на договор за доброволна делба № ...., том ІІI, рег. № 6295, нот. дело № 456/2000 г., като от предмета на извършената делба – празно място, съставляващо имот с планоснимачен № .... от кв. 104 по плана на [населено място], е изключена част, за която са отредени посочени в нотариалния акт парцели, включително процесния парцел XV-..... По силата на нотариален акт № ...., том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК М. Б. С. и С. П. С. са продали на К. Л. Ж. и А. С. П. по 1/2 ид. част от реална част с площ 432,83 кв. м, представляваща реална част от имот № ...., описан под № 7 в договор за доброволна делба от 05.04.2000 г., от дворно място с площ от 1148,74 кв. м, от квартал 104, по плана на [населено място], местност „Т. баир“. На 13.03.2002 г., с нотариален акт № ...., том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, съсобствениците при равни квоти А. С. П., Д. А. П., К. Л. Ж. и Ц. П. Ж. са продали на В. К. К. процесния имот с площ от 432,83 кв. м. От заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ е установено, че процесният имот с площ от 432,83 кв. м е идентичен с част от имота, визиран в Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на С., представляващ имот от общо 250 дка в чертите на [населено място], както и с част от имота, описан в нотариалните актове, сключени до процесния договор за доброволна делба. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, по повдигнатия спор за действителност на оспорените прехвърлителни сделки от 04.12.1998 г., въззивният съд е приел, че А. К. Ч. и брат й И. Ч. са били собственици на процесния недвижим имот в качеството си на наследници на Е. Ч.. При сключването на процесните сделки Г. Ц. се е легитимирала като пълномощник на А. и И. Ч. въз основа на нотариално заверено пълномощно № 13330/15.08.1995 г. и нотариално заверено пълномощно № 2140/22.09.1995 г. С пълномощното от 15.08.1995 г. А. Ч., действайки лично и като пълномощник на И. Ч. по силата на пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., е учредила в полза на Г. Ц. изрична представителна власт за разпореждане със собствени на нея и брат й недвижими имоти в [населено място], включително за тяхната продажба, при условия, определени от пълномощника. Предвид формулировката на упълномощителните клаузи, Г. Ц. е била надлежно упълномощена да продаде процесния имот, поради което не са налице действия, извършени без надлежно учредена представителна власт, по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Що се отнася до оспорванията, релевирани в исковата молба, че А. Ч. не била надлежно упълномощена от своя брат да извършва разпоредителни сделки от негово име с притежаваните от двамата в съсобственост имоти в [населено място], съдът е посочил, че в представеното по делото пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., изходящо от И. Ч. и описано в съставеното от А. Ч. пълномощно от 15.08.1995 г., не се съдържа изрична упълномощителна клауза в полза на А. Ч. за извършване на разпоредителни сделки с процесните имоти от името на брат й, но е намерил, че направеното в исковата молба от първоначалната ищца оспорване в тази връзка по същество представлява опит да черпи права от собствените си неправомерни действия на пълномощник, действащ без надлежно учредена представителна власт. Недопустимо е мнимият представител, какъвто в случая се явява А. Ч., да се позовава на липсата на представителна власт, с цел оспорване действителността на извършената от него самия в качеството му на пълномощник сделка, доколкото по аргумент от чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД такова право е предвидено единствено за мнимо представлявания. По тази причина, така релевираното възражение не е разгледано по същество от въззивния съд, а останалите оспорвания посочени в исковата молба не рефлектират върху извода на съда относно действителността на сделките от 04.12.1998 г. С оглед на това, е направен извода, че Г. Ц., действайки като пълномощник на А. и И. Чапрашикови, се е разпоредила с целия процесен имот, притежаван към момента на сделките в съсобственост от двамата. За неоснователни са приети и останалите възражения, заявени с исковата молба, относно недействителността на процесните сделки от 04.12.1998 г., а именно за нееквивалентност на престациите, съответно – за сключването им във вреда на представляваните, както и за накърняване на добрите нрави и прикриване на дарение, извършено в полза на приобретателите, поради близката им родствена връзка с пълномощника. Съдът е приел, че процесните договори за покупко-продажба от 04.12.1998 г. са действителни и са породили целения вещно-транслативен ефект. Предвид така получилата се съсобственост в идеални части върху имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на [населено място] е извършена доброволна делба, като по силата на този договор е прекратена съсобствеността върху 40000/136765 ид. ч., собствени в режим на съпружеска имуществена общност на М. Б. С. и С. П. С., и върху 55448/136765 ид. ч., собствени на М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц., при квоти от по 1/2 част за М. П. Д. и 1/2 част за Йонна П. Д. и А. К. Ц.. Съдът е приел, че процесният договор за делба не е прекратил възникналата съсобственост, тъй като предмета на делбата са общо 95448/136765 ид. ч. от имота, като с него не е прекратена съсобствеността върху целия имот, съответно – не се установява в същата да са участвали всички съсобственици. Съгласно информацията в представената справка от Служба по вписванията – С., предмет на разпоредителни сделки са били още общо 41826,5 кв. м от имот с пл. № .... от кв. 104 по плана на [населено място], продадени в полза на Й. П. Д. и М. П. Д., но и на лицето П. С. С., за когото по делото няма данни да е прехвърлил придобитите от него части от имота на някоя от страните по договора за делба. Това обстоятелство рефлектира върху действителността на договора за доброволна делба, предвид установеното в т. 7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленум на Върховния съд, съгласно което договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна по него не е участвал някой от съсобствениците на вещта. Посочено е, че въз основа извършената поправка на договора за доброволна делба, процесният имот, вече индивидуализиран като самостоятелен парцел XV-.... по плана на [населено място], е бил изключен от предметния обхват на делбените разпореждания и не е бил техен предмет, съответно – останал е в собственост на лицата, придобили го чрез сделките от 04.12.1998 г. (Й. П. Д. и М. П. Д.). Дори да се приеме, че имотът не е бил изключен от предметния обхват на делбата, следва да се съобрази, че съгласно клаузите на договора същият е поставен в дял на М. П. Д.. Последващата разпоредителна сделка с него, обективирана в нотариален акт № ...., том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК, по силата на който М. Б. С. и С. П. С. в качеството си на собственици са продали на праводателите на ответника по 1/2 идеална част от процесния имот, не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителите не са били негови собственици. Покупко-продажбата е деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което при нея е приложим общият правен принципът, че никой не може да прехвърли това, което сам не притежава. Поради тази причина К. Л. Ж. и А. С. П. като правоприемници по сделката, сключена с М. Баелева С. и С. П. С., не са придобили собствеността върху описания имот, съответно – не са могли да прехвърлят същата на ответника В. К. К. по силата на договор за продажба от 13.03.2002 г., обективиран в нотариален акт № ...., том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 на НК. Съдът е установил, че В. К. К. е упражнявал добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като е придобил фактическата власт върху имота въз основа на действителна вещно-правна сделка. От събраните по делото гласни доказателствени средства, е установено, че ответникът е владял имота непрекъснато и явно, считано от неговото придобиване на 13.03.2002 г. Свидетелите са изложили подробни данни за извършваните действия по стопанисването на имота, изразяващи се в поставяне на ограда, ежегодно почистване на растителността, посещения на парцела след силни валежи и бури, с цел проверка на състоянието му. Тези действия безспорно сочат на непрекъснато упражнявана фактическа власт с намерение за своене, като свидетелите заявяват, че не им е известно някой да се е противопоставял на така упражняваното от ответника владение. В съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, теклата в полза на ответната страна давност е прекъсната с подаването в съда на исковата молба по настоящото дело на 14.02.2006 г., към която дата не е изтекъл период, по-дълъг от 5 години. Във възражението си за придобивна давност ответникът е заявил, че присъединява към своето владението и това, упражнявано от неговите праводатели преди продажбата на имота на 13.03.2002 г., считано от 28.11.2000 г., но по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи упражнявано от К. Л. Ж. и А. С. П., в качеството им на праводатели на В. К. К., владение върху процесния имот. С оглед на всичко гореизложено, съдът е приел, че ответникът по делото не е придобил на законово правно основание собствеността върху имота, предмет на процесната ревандикация, което обуславя основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Касационната жалба на В. К. К., насочена срещу въззивното решение в частта, с която е която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Т. Б., конституиран като правоприемник на основание чл. 120 ГПК (отм.) на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., иск с правно основание чл. 108 ЗС, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателят В. К. не е нито представител, нито процесуален субституент на Л. Б., поради което не може да брани от свое име чужди права - чл. 26, ал.2 ГПК. Л. Б. е бил страна по делото, получил е препис от въззивното решение и е разполагал с процесуалната възможност да обжалва същото за да защити правата си, ако е считал, че те са нарушени. Отделно от това, в тази си част въззивното решение е благоприятно за жалбоподателя К., което изключва правния му интерес да обжалва същото пред ВКС. Основателно е искането за допускане до касационна проверка поради очевидна неправилност на въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от Столична община, конституирана на основание чл. 120 ГПК (отм.) като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., осъдителен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника В. К. К.. Съдът е приел, че разпоредителните сделки, обективирани в нотариален акт № 194/04.12.1998 г., нотариален акт № ..../04.12.1998 г. и нотариален акт № ..../04.12.1998 г., не са нищожни на завените от ищеца основания. С тези сделки са прехвърлени 95 448 ид. части от имот с пл. № ...., а от представената по делото справка от Служба по вписванията е установено, че са прехвърлени още 41 025 ид. части от имота в полза на П. С. С.. Тези сделки не са съобразени от въззивния съд и не е даден отговор каква част от имота е останала в патримониума на наследодателката А. Ч. и по силата на оставеното от нея саморъчно завещание е придобита от Столична община. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение