Определение № 380 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5038/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу въззивно решение № 123 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. № 407/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е потвърдено решение № 260125 от 02.04.2021 г. по гр.д. № 405/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра за земеделието, храните и горите, че И. А. Д., Д. А. Д. и А. Д. Д. са собственици на поземлен имот с площ 3 495 кв.м в землището на [населено място], обл. П., с граници, очертани със зелен цвят по скицата към допълнителното заключение на в.л. В. В. от 20.01.2021 г., който имот неправилно е нанесен в действащите КККР на [населено място] като два имота – имот с идентификатор .....с площ 1 225 кв.м и имот с идентификатор ....с площ 2 270 кв.м. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим поради липса на правен интерес установителен иск за собственост. На следващо място са развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че процесният имот е земеделска земя и като такъв е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, независимо от това ли е бил включен или не в ТКЗС. На основание чл. 10б, ал.5 и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ имотът е станал държавна собственост, поради което ищците не са могли да придобият правото на собственост върху него на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Следва ли собствеността върху имоти, които не са включвани в кооперативното стопанство, не са одържавени на валидно законово основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, и върху тях има извършено строителство, да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ. По този въпрос жалбоподателят твърди противоречие с решение № 69 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 646/2009 г. на І г.о. и ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. А. Д., Д. А. Д. и А. Д. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на А. А. Д., поч. през 2008 г., който е наследник по закон на А. Д. Т., поч. през 1985 г. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че в разписния лист към първия кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1951 г. на името на А. Т. бил записан имот пл.№ ..... От запад имотът е граничил с имот пл.№ ...., записан на името на К. Ч., впоследствие презаписан на името на С. К. Ч.. По този план за северната част на двата имота са били отредени парцели в кв. ...., а южната част е била включена в парцел с предвиждане ”за обществена кухня”. Имот пл.№ ....бил застроен с жилищна сграда, в която живеел А. Т. със семейството си. Квартал 21 бил изключен от регулация на основание ПМС № 216/61 г. През 1982 г. прекият наследодател на ищците - А. А. Д. с частен писмен договор закупил от Д. А. Ч. дворно място пл.№ ...., ...., с площ от 1360 кв.м, извън регулация, което приобщил към дворното място на своя баща. В новозакупената част А. А. и съпругата му построили къща, в която се преместили да живеят заедно с децата си. Построили кладенец и стопански постройки, които ползвали за селскостопански нужди. След смъртта на А. Т. и А. А. в имота останали да живеят тримата ищци. След 1982 г. дворното място винаги е било цяло, без ограда между старата и новата къща. Следващия план на населеното място е от 1992 година. В него е заснет имот пл. № .....с площ от 2 250 кв. м., съответстващ на северната част на имот пл. № .....и записан на наследници на А. Д. Т.. Заснет е и имот пл. № ....от 1 230 кв. м, съответстващ на северната част на б. имот пл.№ ...., записан в разписния лист на името на прекия наследодател на ищците А. А. Д.. С изработването на плана първоначално за имоти пл.№ ....и пл.№ ....са били предвидени парцели, но при одобрението на плана имотите са останали извън регулацията. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е изяснила, че за земеделската територия на землището на [населено място] са в сила КККР, одобрени през 2017 г. Първоначално с влизане в сила на КК са заснети имоти с идентификатори ....и ...... Северната част на имот с идентификатор .....съответства на имот пл.№ ....от кадастралната основа на действащия план, който от своя страна представлява северната част от б. имот пл.№ ....., придобит от А. Д. през 1982 г. Имот с идентификатор .....съответства на имот пл.№ ...., който от своя страна представлява северната част от б. имот пл.№ ....по плана от 1951 г. Въз основа на така установените факти по делото и след проследяване идентичността на имотите по плана от 1951 г. до изработване на кадастралната карта въззивният съд е приел, че процесният имот не е имал характер на земеделска земя още от 1951 г. и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Имотът е застроен с жилищни сгради, електрифициран е и е водоснабден, не е включван в кооперативното стопанство, не е отнеман фактически от ТКЗС или от държавата, запазил си е статута на частна собственост и е владян в реални граници, включително и след изключването му от регулация по реда на ПМС 216/61 г., поради което не попада под действието на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Върху имота е упражнявано владение първоначално от А. Т. за частта, идентична с б. имот пл.№ ....., а след 1982 година от прекия наследодател на ищците за целия имот, като периодът на владението е достатъчен за придобиването му по давност. Даденото от въззивния съд разрешение на основния спорен въпрос между страните подлежал ли е процесният имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като изключен от регулация на основание ПМС № 216/61 г., респ. станал ли е държавна собственост като незаявен за реституция, е в съответствие с практиката на ВКС, която последователно приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е било кооперирано по силата на ПУ на ТКЗС, да е било одържавено или да е било отнето фактически от собственика. Нормите на чл. 10б, ал.5, чл. 24, ал.1, чл. 19 ЗСПЗЗ, на които се позовава жалбоподателя, са приложими към имоти, които попадат по действието на ЗСПЗЗ – земеделски земи, които фактически или юридически са били отнети от техните собственици по някой от начините, посочени в чл. 10, ал.1-14 от закона, но собствеността върху които не може да бъде възстановена поради наличието на визирани в закона пречки за реституция, съответно които не са били заявени за възстановяване по административен или по исков ред в сроковете по чл. 11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ. В случая въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е обосновал извод, че процесният имот не е бил земеделски, а като застроен със жилищни сгради е имал селищен характер, поради което не се включва в приложното поле на ЗСПЗЗ, следователно въпросът за наличието на пречки за реституция изобщо не се поставя. Предявяването на иск за собственост на имот, който не попада в приложното поле на реституционния закон, не е предпоставено от провеждането на административна процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Такъв иск е допустим на общо основание. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът