Определение № 3507 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 265/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. С., представляван от адвокат П., срещу решение №109 от 16.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 128/2024 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, с което е потвърдено решение № 32/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд -Момчилград, с което е признато за установено на основание чл.21, ал.4, т.1, предл. 2-ро във връзка с ал.3 от СК спрямо Е. А. С., че Ф. Ш. С. е индивидуален собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], общ.М., обл.Кърджали, представляващи двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 28,60 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 21 кв.м., построени въз основа на учредено право на строеж върху УПИ *** с пл.сн. №*** в кв.*** по ПУП на [населено място], [община], целият с площ от 600 кв.м., поради липса на съвместен принос. Касационният жалбоподател Е. С., представляван от адв. П., моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Кърджали до касация в обжалваната част, да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове от Ф. С. с правно основание чл.21, ал.4, т.1, пр.2 вр. ал.3 от СК. Касаторът поддържа, че решението на съда е неправилно и необосновано. Оспорва изводите на въззивния съд, че по делото не се установява ответникът да има пряк или косвен принос при придобиване на процесното имущество. Поддържа, че съдът е кредитирал свидетелски показания, събрани по друго дело, което е нарушение на процесуалния закон.Счита, че по делото се установява, че ответникът има косвен принос за придобиване на процесното имущество, но доказателствата в този смисъл са игнорирани от съда. Поддържа, че е живял с разширеното си семейство/ ищцата и нейните родители/ и е допринесъл за придобиване собствеността върху имуществото, полагал е грижи за прехвърлителите преди и след прехвърлителната сделка, работел е и е издържал семейството си. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства и ако го беше направил би достигнал до обратен извод. Поддържа, че въззивният съд е достигнал до извод за минимален принос от страна на ответника, а е формирал извод, че презумпцията по чл.21,ал.3 от СК е оборена, който счита за необоснован. В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението на Окръжен съд- Кърджали е очевидно неправилно, както и че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления на пленума и практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, основания за допускане до касация на обжалваното решение по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Формулира следните въпроси: Материалноправни въпроси, от които зависи решаващия извод на съда за формиране на волята му 1/ В хипотезата на имот придобит в режим на семейна общност, възникнала в патримониума на страните чрез договор за издръжка и гледане: 1.1/ обосновава ли наличието на косвен (дори минимален) принос, обстоятелството, че съпругът е живял и облагородявал имота, допринесъл е с поведението си към прехвърлителите за придобиване на имота, полагал е грижи за прехвърлителите(преди и след сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане), по време на брака е работел и е влагал средства в семейния бюджет? 1.2/ кой е момента, обосноваващ косвения принос – момента на сключване на договора и/или последващата престация(пожизнено осигуряване на спокоен и нормален живот)? Касаторът поддържа, че по делото не се установява пълно дезинтересиране на ответника от живота на семейството, нито се доказва пълна липса на съвместен принос. Поддържа, че приносът не следва да бъде равен, както грешно е приел въззивния съд. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че съпрузите са били във фактическа раздяла. Сочи решения, на които противоречат изводите на въззивния съд- решение № 13/2016 г. по гр.д. № 3888/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №4/2020 г. по гр.д. № 1885/2019 г. на ІІ г.о. на ВКС, ТР № 35/1971 на ОСГК на ВС. 2/ Счита ли се за оборена презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, в случай че съпругът е доказал косвен (дори минимален)принос за придобиване на недвижимия имот. По този въпрос поддържа, че решението на Окръжен съд- Кърджали противоречи на ТР №35/1971 на ОСГК на ВС, решение № 1314/1991г., постановено по гр.д. №638/1991г. на II ГО на ВС и решение №31/1999г., постановено по гр.д.№616/1998г. на I ГО на ВКС и решение № 13/ 16.02.2016г., гр.д.№3888/2015г., ІІІ ГО ВКС, съгласно които за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос следва да се установи пълна липса на принос за придобиване на дадено имущество, а по делото е установен макар и минимален принос от страна на ответника. Процесуалноправни въпроси, от който зависи решаващия извод на съда за формиране на волята му 1/ Допустимо ли е съдът да обосновава мотивите си с доказателства, които не са част от доказателствения материал по делото и не са събирани в хода на производството? По този въпрос поддържа противоречие на решението с решение № 1049/01.12.1993 г. по гр.д.№587/1993г., I ГО, решение № 176/17.11.2023г. по гр.д.№4908/2022г. на ВКС, 3- то ГО, както и решение № 60151/12.04.2022г. по гр.д.№ 1403/2021 г. на ВКС, 1-во ГО. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения на страната, изтъкнати във въззивната жалба, като обсъди същите в контекста на доказателствата, събрани по делото, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема? По този въпрос според касаторът решението на Окръжен съд- Кърджали противоречи на т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като дължи да формира ясни и непротиворечиви мотиви резултат на собствената дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, както и на решение № 102 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2019 г., I г. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д.№4265/2014 г. на ВКС, решение № 331/19.05.2010 г. на IV г.о. по гр.д.№ 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на IV г.о., решение №700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на IV г.о. и др. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Ф. Ш. С., представлявана от адв. Г., изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно. Поддържа,че поставените въпроси не са правни и обуславящи волята на съда. Моли решението на Окръжен съд- Кърджали да не бъде допускано до касация. Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С обжалваното се решение Окръжен съд- Кърджали е приел, че е сезиран от Ф. Ш. С. с иск против Е. А. С. с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК. Приел е, че е безспорно от фактическа страна, че на 26.02.1997 г. страните сключили граждански брак. По време на брака им се родили две деца - Е. Е. С. и Е. Е. С.. Приел е също за безспорно, че с решение № 217 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 148/2019г. по описа на Районен съд - Момчилград, този брак е прекратен по вина на ответника, като родителските права по отношение на непълнолетното тогава дете Е. Е. С., както и семейното жилище– процесният недвижим имот - били предоставени на жената. Това решение било потвърдено с решение № 103 от 10.07.2020 г., по в.гр.д. № 37/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Съдът е приел също за безспорен факт, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 92, н.д. № 92/2009г. на нотариус Д. С.-К., Ш. А. М. и Х. Х. М. прехвърлили на дъщеря си и зет си –страните по делото- собствения си недвижим имот- процесния, срещу задължение за гледане и издръжка, като си запазили вещното право на ползване върху имота. Не се е спорило също, че през периода от 1998 г. до 2008 г. съпрузите живели в процесния имот заедно с прехвърлителите. Съдът е приел за установено, че в началото на 2008 г. въззивникът заминал за Кралство Нидерландия за да работи. Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания. Установил е от показанията на св. Е. Е. М., дъщеря на страните, че баща й се връщал в началото 1-2 пъти в годината за 15 дни, а в последствие веднъж за 15-20 дни. Според свидетелката разходите за поддръжката на дома – ток и вода, плащали дядо и баба й, които давали пари на майка й, и тя ги плащала. Къщата била построена от тях и те поддържали всичко. Дядо й починал през 2013 г., след лечение с химиотерапии в Хасково или Пловдив, като преди това бил опериран в София. Свидетелката установява, че баща й не присъствал на погребението му. След смъртта на дядото на свидетелката поддръжката за всичко се извършвала от майка й и баба й. Свидетелката установява, че баща й не участвал и при лечението на баба й. Заявява също, че докато учела в Пловдивския университет, баща й не я е издържал, помагали й майка й и баба й. Свидетелката устновява, че баща й получавал от Н. детски добавки за малката й сестра, но майка й не получавала такива в България. От показанията на свид. Х. Х. М., майка на ищцата Ф. С., се установява че не е виждала зет си от 9-10 години. През този период за нея и за имота се грижели съпругът й, дъщерите й Ф. и Г., и внучката й. След смъртта на съпруга й разходите за имота в Г. поела тя – плащала тока, водата, данъците. Претърпяла операция на очите и корема, имала хипертония, като по лекари, по болници, я водели дъщерите й, а зет й само веднъж я водил на лекар преди 12 години. От десет години дъщерите и внуците й я водели по лекари и купували лекарствата. Заявява, че тя и съпругът й направили къщата и я ремонтирали. Седем години преди да почине, съпругът й се разболял от рак и през 20 дни ходел до Хасково, като малкия им зет го водел, а Е. /въззивникът/ го водил по лекари един-два пъти най-много. Установява, че зет й Е. обещавал, че той ще ги гледа и ще посреща нуждите им, затова прехвърлили къщата на името на дъщеря й и зет й. От показанията на св.А. И., съдът е установил, че се разчуло, че Е. живеел с друга жена, като през последните години много рядко си идвал - на година веднъж, дори за погребението на бащата на ищцата не се върнал. За имота се грижели Ф. и майка й. Разпитан е и свидетелят Е. Н. М., от показанията на който се установява, че живее в М. и в Х.. Познавал страните от 20 години, като съдът е отбелязал, че свидетелят бърка името на ищцата. Свидетелят установявал, че знаел, че Е. направил гаража и всичко плащал той. Свидетелят му давал пари, за да ги изпраща в България. Знаел ,че Е. пращал всеки месец по 500 евро на дъщеря си Е., която учила в П., че Е. цялостно се грижел за семейството си и всичко знаел от Е., който му го казвал. Съдът е посочил,че не кредитира последните свидетелски показния, доколкото се основават само на това, което въззивникът казвал на свидетеля, а отделно от това този свидетел очевидно няма особено правилни познания за живота на страните, доколкото не знае името на съпругата на въззивника. Съдът е обсъдил представени по делото писмени доказателства – разписки за парични преводи, като е приел за установено, че през 2017 г. Е. С. е изпратил 3 пъти суми от по 500 евро на съпругата си Ф. С., през 2018 г. й е изпратил 3 пъти суми от по 500 евро, а на дъщеря си Е. – 1 000 евро; и през 2019 г. е изпратил 1 път сума от 1000 евро на дъщеря си Е.. Тези доказателства не се оспорвали от насрещната страна. Приел е извод, че други преводи и плащания на суми от ответника по делото не се установяват. Приел е, че представените декларация за информирано съгласие на пациент по клинична пътека и декларация по Закона за здравето, на името на Ш. М. /баща на въззиваемата/ - от 2006 г., както и молба за разрешение на строеж от 2007 г., не доказват твърдението на ответника, че има непряк принос в придобиването на имотите, тъй като удостоверяват отношения извън периода, твърдян в исковата молба. Като подкрепа на възприетите от него изводи Окръжен съд- Кърджали се е позовал и на свидетелските показания на майката на Е. С. – С. Х., обективирани в представеното бракоразводно решение, според които синът й от години живеел в Х., където получавал по 4 250 евро, което знаела от него, че там получавал добавки за детето около 150-160 евро, но не помагал за издръжката на децата си в България, че от 2-3 години не общувал с децата и отношенията му с тях не били добри. При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за липса на принос на ответника за придобиване на процесното имущество. Посочил е, че за възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в обстоятелствата. При сключване на договор на прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Следователно с подписването му по време на брака възниква бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона. Оборването на предположението за съвместен принос било възможно само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.21 ал.4 СК. Съдът е съобразил ТР № 6 от 15.05.2012г. по т. д. № 6/2011г. на ОСГК на ВКС, че когато няколко длъжници /в случая съпрузи/ са поели едно неделимо по своята същност задължение /каквото е това за издръжка и гледане/ и на кредитора са били осигурявани в пълен обем поетите по сключения договор грижи само от единия длъжник, липсата на изпълнение от другия, не може да доведе до разваляне на сключения договор на основание чл.87 ал.З ЗЗД поради неговото неизпълнение /защото кредиторът е получил изпълнение/. Удовлетвореният кредитор нямал права спрямо освободения длъжник, като отношенията между изпълнилия и неизпълнилия задължението си длъжник следва да се уредят съобразно общите правила на ЗЗД. Когато обаче тези отношения са на плоскостта на СК, следвало да намери приложение предвидения в него специален ред и за страната е налице правен интерес от предявяване на процесния иск по чл.21 ал.4 СК. Приел е, че в конкретния случай ответникът няма пряко материално съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собствен на родителите на ищцата до прехвърлянето му с описания по-горе договор; ползван е от тях до последно, като те са се грижели основно за поддръжката му и за заплащането на дължимите данъци, такси и разноски; но, както за имотите, така и за самите прехвърлители, основно грижите са били полагани от двете им дъщери. Приел е, че ответникът няма пълноценно косвено съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като ангажираните по делото доказателства установяват минимален негов принос – установено е, че той не е живял в имота след 2008г., не е допринесъл с нищо за придобиване на собствеността му, полагал е минимални грижи за прехвърлителите и семейството си, което през този период преимуществено се е издържало със средства, различни от спечелените от въззивника. Поради съвпадение на изводите въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване приема следното: За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал.2 ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение, за наличието на които съдът следи служебно. За останалите основания за допускане на съдебно решение до касация съдът следи само при сезиране от жалбоподател и в рамките на сезирането. Това е така, защото съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Съгласно ТР № 1/2009 г по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, т.1, този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При формулирането на такъв въпрос, представляващ обща предпоставка за допускане до касация на въззивно решение, на следващо място следва да се установи, че въпросът е разрешен от съдът в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Съдебният състав намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос под № 2/ Счита ли се за оборена презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, в случай че съпругът е доказал косвен (дори минимален)принос за придобиване на недвижимия имот/ покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивният съд е коментирано наличието на принос от страна на жалбоподателя за придобиването на процесното имущество и този въпрос има значение за правилността на постановения съдебен акт. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС посочена от касатора, както и със задължителната такава, обективирана в ТР №2/2022 г. по т.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, в които е изяснено, че за да се обори презумпцията за съвместен принос следва пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК. Посочено е, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК изисква съвместен, но не и равен принос, поради което е прието ,че успешният изход от спора по чл. 21, ал. 4 СК възлага в тежест на заинтересования съпруг да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос. Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.