Определение № 3323 от 18.06.2026 г. на ВКС по д. № 4997/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 456 от 22. 12. 2025 г. по гр. д. № 718/2025 г. на РС – Елхово е повдигнат спор за подсъдност между РС – Елхово и АС - Ямбол относно това кой е компетентният съд да разгледа жалба вх. № 328200-2909С/25. 11. 2025 г., подадена от Е. Д. А. против заповед № 3282з-4399/11. 08. 2025 г. за определяне размера на индивидуалната заплата на лице, работещо по трудово правоотношение в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на директора на ГД „Гранична полиция“ - МВР, с която на Е. Д. А., заемаща по трудово правоотношение длъжността „Системен оператор“ (регистратура, ГПУ - Е.) в сектор „Административно обслужване“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Е. при ГД „Гранична полиция“- МВР, е определена месечна заплата в размер на 1258 лева, за периода от 01. 07. 2022 г. до 09. 11. 2022 г. Настоящият състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд съобрази следното: Жалбоподателката твърди, че е служител с преобразувано от служебно в трудово правоотношение при условията на пар. 70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.), като към месец юли 2000 г. е заемала длъжността „Младши специалист“, а с допълнително споразумение от 10. 11. 2022 г. към трудов договор от 1. 02. 2022 г. заема длъжността „Системен оператор“ в РД „Гранична полиция“ - Е. Твърди, че с решение № 4415 от 26. 04. 2023 г. по адм.д. № 9516/2022 г. на ВАС, IV отд., потвърдено с решение № 11840 от 4. 11. 2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. на ВС, 5-чл. състав, е отменена разпоредбата на пар. 7 ПЗР от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13. 07. 2017 г. След решението и на основание чл. 195, ал. 2 АПК е издадена заповед № 8121з-552/30. 04. 2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени възнагражденията на адресатите на незаконната разпоредба за периода на действието й. Въз основа на заповедта на министъра е издадена обжалваната заповед № 3282з-4399/11. 08. 2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която е определена индивидуалната работна заплата на жалбоподателката за длъжността „Системен оператор“ и за периода 01. 07. 2022 г. – 9. 11. 2022 г. Жалбоподателката твърди, че заповедта не е съобразена с разпореденото в точки 1, т. 1.1 и т. 2 от заповедта на министъра, основното й възнаграждение не е актуализирано в пълен размер и за целия дължим период, настъпилите за жалбоподателката вредни последици от отменената незаконна разпоредба от наредбата не са заличени изцяло. Иска се отмяна на заповедта. Видно от приложените към жалбата доказателства, жалбоподателката Е. А. е поискала, с писмо от 12. 09. 2025 г., изменение на заповед № 3282з-4399/11. 08. 2025 г. и привеждането й в съответствие със заповедта на министъра относно размера на основното месечно трудово възнаграждение. Директорът на ГД „Гранична полиция“ е постановил отказ, обективиран в писмо № 328200-27031/31. 10. 2025 г. Отказът е обжалван. С определение № 164 от 15. 01. 2026г. по ч. гр. д. № 4777/2025 г., 5-членен състав, е постановено, че компетентен да се произнесе по жалбата на Е. А. е АС – Ямбол. Административният съд е прекратил производството по делото (адм.д. № 21/2026 г. на АС-Ямбол) като недопустимо, но с определение № 2997 от 17. 03. 2026 г. по адм. д. № 2500/2026 г. на ВАС, 5 отделение, прекратителното определение е отменено и делото е върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При тези данни настоящият състав намира, че компетентен да разгледа жалбата на Е. Д. А. против заповед № 3282з-4399/11. 08. 2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, е Административен съд – Ямбол. Подадената жалба не съдържа искане за защита на накърнено субективно материално право на жалбоподателката - чрез разрешаване на конкретен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, чрез постановяване на осъдително решение или чрез постановяване на конститутивно решение, с което да се реализира притежавано преобразуващо материално право. Не се иска присъждане в полза на жалбоподателката на разлика между платено и дължимо трудово възнаграждение за посочения по-горе период, не се претендират последици от неизпълнен трудов договор, изразяващо се в неизплащане от работодателя на пълния дължим размер на трудовото възнаграждение. Не е налице трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ. Твърденията са, че заповедта представлява индивидуален административен акт, незаконосъобразна е и подлежи на отмяна, а искането е същата да бъде отменена. В този смисъл, жалбата няма характер на искова молба по смисъла на ГПК, а на жалба по смисъла на АПК. Преценката дали заповедта представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, както и дали жалбата е подадена в срок, касае допустимостта на административното производство и няма отношение към въпроса относно компетентния съд да разгледа жалбата. Делото следва да се изпрати за разглеждане на АС – Ямбол. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд