Определение № 516 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №1326 от 04.06.2019 г. по гр. дело №5407/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 4509 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 6113/2017 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. М. К., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Касационна жалба е постъпила и от К. М. К., [населено място], срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 4509 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 6113/2017 г. на Софийския градски съд е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, точка 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за неимуществените вреди, причинени на ищеца от прокуратурата от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. На ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление на 22.10.2010 г. - за държане на огнестрелно оръжие без разрешение, престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С окончателно решение от 22.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 1339/2016 г. по описа на СГС ищецът е оправдан по така повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата не е поддържал повдигнатото обвинение, а след постановяване на оправдателна присъда същата е протестирана от прокуратурата. Ищецът е бил служител на МВР от 1998 до 2000 г. Като служител на МВР е бил награден с "Обявяване на благодарност". Имал е завършен курс за инструктор по стрелба, имал е квалификация за треньор по стрелба на спортисти с увреждания, както и е преминал обучение като майстор по ремонта на ръчно огнестрелно оръжение От показанията на свиделите се се установява, че след като напуснал МВР ищецът е започнал работа като инструктор по стрелба към стрелкови клуб «Л.». След започване на делото през 2010 г. дело против ищеца за незаконно оръжие той загубил работата си като инструктор. Затворил се в себе си, хората се отдръпнали от него. Останал без пари и започнали скандали в семейството му. Можел да работи като охранител, почасово, получавал малко пари. Не можел да издържа семейството си и се развел с жена си. Разрешителното за оръжие на ищеца е било отнето преди 8-10години, когато му е повдигнато обвинение. С решение от 15.02.2018 г., постановено по гр. д. № 84907/2017 год. по описа на СГС, видно от което бракът на ищеца е прекратен с постигнато споразумение между него и съпругата му. Ответникът дължи обезщетение за психическите, физически и емоционални увреждания на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение. Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил на 40 години, с добра работа и със семейство с две деца. Наказателното производство, водено против него, е продължило близо 6 години. Обвинението е за тежко умишлено престъпление. През този период, през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, описани от изслушаните по делото свидетели. Свидетелите безпротиворечиво установяват, че ищецът е имал изградено добро професионално име, а след повдигането на незаконното обвинение бил освободен от работа, тъй като му е отнето разрешението за оръжие, изгубил е контактите си, много от колегите му започнали да странят от него, както и част от приятелите му. Свидетелите също така безпротиворечиво установяват, че вследствие на загубената работа доходите на ищеца намалели, което е довело до напрежение в семейството му и до разпадането му. Установяват, че ищецът е преживявал срам, притеснение, затворил се е в себе си. Фактът на прекратяване на брака на ищеца настъпва по време на висящност на настоящото производство, но ако ищецът е искал този факт да бъде съобразен от съда като вид неимуществени последици от повдигнатото му обвинение, то е следвало да го въведе в процеса като новонастъпил факт. Такова ново фактическо твърдение ищецът не е въвел по делото. Съгласно възприетата съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. За определяне на справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение възлиза на сумата 12 000 лв. При определяне на този размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено от една страна, че ищецът е претърпял както вреди във всички сфери на живот- личен, професионален, приятелски, така и последици, видно от разпита на свидетелите, които продължават и понастоящем. От друга страна ищецът не е претърпял здравословни проблеми, не е имал ограничения от мярка за неотклонение и както беше посочено по- горе - наказателното производство не е продължило неразумно дълъг срок. С така посоченото обезщетение се репарират в пълен и справедлив размер причинените на ищцата неимуществени вреди от незаконните действия на ответника, като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и три решения на ВКС. Касаторът К. М. К. твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 год. и решения на ВКС. Жалбите са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1326 от 04.06.2019 г. по гр. дело №5407/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Д еловодни разноски за касационното производство не се дължат съобразно изхода на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.