Определение № 50382 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1712/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. от [населено място] - чрез пълномощник адв. М. М. от САК, срещу решение № 49 от 16.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 372/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 68 от 20.05.2021 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново е отхвърлен предявеният от И. И. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2016 г., за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 95 000 лв. и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на застрахователното дружество - ответник съразмерно на отхвърлената част от иска. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковата претенция за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 95 000 лв. и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото и в резултат на това е определил обезщетение в занижен размер, което не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Навежда доводи, че обезщетението не е съобразено с броя и тежестта на получените при произшествието сериозни физически травми, с продължителността и особеностите на лечебно - възстановителния период и търпените по време на него значителни болки, страдания и неудобства, с остатъчните и необратими последици от травмите, както и с негативното отражение на произшествието и на получените увреждания върху психическото му здраве. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. А. С., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от И. И. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД пряк иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над сумата 70 000 лв. до присъдените с решението 95 000 лв., Апелативен съд - Велико Търново е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при настъпилото на 16.05.2016 г. ПТП, е необходима и достатъчна сумата 70 000 лв., която удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. От фактическа страна пред въззивната инстанция не е имало спор, че ищецът е пътувал на задната седалка в лек автомобил, управляван от водач със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД; Вследствие загуба на контрол от водача автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение, пресякъл е лентата, ударил се е в мантинелата, а след това и в насрещно движещ се автомобил, като в резултат на удара са причинени телесни травми на ищеца. След обсъждане на заключението на назначената от първоинстанционния съд медицинска експертиза въззивният съд е приел за доказано, че при произшествието ищецът, който към момента на инцидента е бил на 35 г., е получил закрито многофрагментно счупване в долната една трета на лява бедрена кост, по повод на което е извършена оперативна интервенция при спинална упойка за открито наместване и вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, и разкъсно - контузна рана на брадичката, която е обработена хирургически и е зашита; Оздравителният период за раната е приключил в рамките на 20 дни, но възстановяването на крайника е протекло с усложнения в рамките на 1 година и 3 месеца при нормална продължителност при подобна травма от осем месеца до една година; От датата на произшествието до м. юли 2016 г. ищецът е пребивавал в болница общо 33 дни с периодично възникващи усложнения, наложили още три операции след първоначалната, като през целия период на лечение той е изпитвал сериозни болки и страдания, придвижвал се е с помощни средства и самообслужването му е било силно затруднено; След първата операция движенията на лявата колянна става са били силно ограничени - от 50 до 55 градуса, и с цел възстановяване е проведена рехабилитация; По-късно е констатирана забавена консолидация на лявото бедро, придружена с болки и подувания в областта на коляното, във връзка с която е извършена нова операция и след нея са установени ограничения до 30 градуса във флексията на коляното, съответно 15 градуса дефицит на екстензията; Извършена е и операция по повод увреда на мениалния мениск, при която са отстранени масивни фиброзни схващания, обхващащи цялата ставна кухина; Поради силно болезнен ляв долен крайник, отток над лявата колянна става и невъзможност за активни движения на ставата след четири месеца ищецът е претърпял нова операция, по време на която е почистен фиброзен калус, отстранен е един от поставените при първата операция винтове, направена е костна пластика и е взет костен материал. По време на прегледа, извършен през м. май 2020 г. за целите на експертизата, вещото лице, изготвило заключението, е установило, че четири години след инцидента ищецът е със силно накуцваща походка на левия крак, с дефицит в сгъването на коляното 40 градуса и на лявата тазобедрена става 30 градуса, не може да кляка пълноценно и изпитва болки дори при леко натоварване в колянната става. Според вещото лице, процесът на възстановяване вече е приключил и състоянието на лявата колянна става е дефинитивно - ще остане за цял живот; Причиненото травматично увреждане и свързаните с него усложнения, в т. ч. пълно обездвижване за около месец и половина, а впоследствие затруднено движение на снагата, са довели до съществено влошаване на качеството на живот на ищеца и са ограничили възможността за полагане на труд. Като относими към справедливия размер на обезщетението въззивният съд е преценил и показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Л. В.. Свидетелят е изяснил обстоятелства, свързани със затрудненията и неудобствата, изпитани от ищеца по време на лечението и на последвалото продължително възстановяване, и е изложил възприятията си за цялостното негативно отражение на инцидента върху психиката на ищеца и неговия начин на живот. Съобразявайки фактите, които е приел за установени въз основа на експертните заключения и на свидетелските показания, и след като е взел предвид лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по време на произшествието, въззивният съд е формирал решаващия извод, че справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи като паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди, възлиза на 70 000 лв. Въззивният съд е аргументирал така определения размер на обезщетението и със съдебната практика при сходни травматични увреждания от настъпили през 2016 г. ПТП, като е посочил, че обезщетения в по-висок размер от определения в полза на ищеца са присъждани от съдилищата при наличие на повече травматични увреждания, при настъпили дегенеративни усложнения или усложнения, опасни за живота, при проява на психически травми, ампутации на крайник и др., каквито не са установени по конкретното дело. Въззивният съд е разгледал и възражението на ответника за принос на пострадалия ищец по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, изразяващ се в неизползване на предпазен колан, но след преценка на доказателствата по делото се е произнесъл, че възражението е недоказано и неоснователно, поради което няма основание за намаляване на определеното по справедливост обезщетение от 70 000 лв. По основанията за допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по следния въпрос: „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази и с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка“. Поставеният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Разрешаването на въпроса от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 КЗ, поради което същият е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС се е произнесъл относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В т.11 на постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т.ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. В постановени от различни състави на ВКС решения, част от които са цитирани в изложението към касационната жалба, е изразено разбирането, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. Възприето е разрешението, че при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени телесни травми съдът следва да прецени освен възрастта на пострадалия и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, също така и броя, естеството и характера на получените травми, тежестта и интензитета на понесените по повод на тях болки, страдания и неудобства, особеностите и продължителността на лечебно - възстановителния процес, остатъчните последици от травмите, прогнозите за лечение и възстановяване на пострадалия, както и цялостното негативно отражение на увреждащото събитие върху живота и психоемоционалното му състояние. В константната практика на ВКС е застъпено и разбирането, че при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в случаите на предявен пряк иск срещу застраховател съдът трябва да вземе предвид и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на увреждането, които отразяват обществено - икономическите условия в страната към съответния период от време и имат значение за справедливия размер на обезщетението /решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о./. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. За да се произнесе относно размера на обезщетението, което в най-пълна степен ще удовлетвори заложеното в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост, въззивният съд е извършил цялостен анализ на доказателствата и е преценил в съвкупност установените от тях факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Въззивният съд се е произнесъл по размера на обезщетението след съобразяване на указаните в ППВС № 4/68 г. общи критерии и едновременно с това на всички специфични за конкретното дело обстоятелства - младата възраст на пострадалия ищец, внезапния и неочакван характер на увреждащото ПТП, променило изцяло и необратимо начина на живот на ищеца, броя, естеството и тежестта на получените вследствие на произшествието телесни увреждания, особеностите и продължителността на проведеното лечение, в т. ч. настъпилите усложнения по повод травмата на увредения долен крайник и извършените няколко оперативни интервенции за преодоляване на последиците от нея, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмата болки и страдания, всички възникнали вследствие на травмата затруднения от битов и социален характер, както и цялостното неблагоприятно отражение на инцидента и на увреждането върху живота и психоемоционалната сфера на ищеца. При определяне на обезщетението съдът е взел предвид становището на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза по делото, че остатъчните последици от травмата на долния крайник са сериозни и не може да се очаква подобрение относно ограничения обем на движение на колянната става, съпътстван с поява на болка. В съответствие с практиката на ВКС съдът е отчел и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на увреждането. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от присъдения с първоинстанционното решение - 95 000 лв., не се дължи на несъобразяване на задължителната практика на ВС и ВКС и/или на практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, а е резултат от основаната на доказателствата по делото и на закона преценка на въззивния съд, че сумата 70 000 лв. удовлетворява изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и гарантира в най-пълна степен обезщетяването на понесените от ищеца неимуществени вреди. Правилността на тази преценка не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което доводите на касатора, че определеното от въззивния съд обезщетение не кореспондира с доказаните по делото вреди и с изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост, не обосновават основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидна неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, решението на въззивния съд трябва да е постановено при тежки нарушения на материалния и процесуалния закон или при в грубо противоречие с правилата на логиката, като посочените пороци следва да са видими - да могат да се установят въз основа на мотивите към решението. В конкретния случай касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствата по делото и на съвкупността от факти, които имат значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, довела до необоснованост на решаващия извод на съда за дължимото обезщетение, и за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържаните доводи се припокриват с оплакванията в касационната жалба за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът И. И. И. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,