Определение № 60703 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2075/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГД“Изпълнение на наказанията“ против решение № 260063/09.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 907/2020 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискриминация е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че решението на районен съд е допустимо и правилно и е препратил към мотивите му, на основание чл.272 ГПК. По доводите във въззивната жалба, съдът е приел същите за неоснователни. Прието е, че в графика за разпределение на времето на лишените от свобода с доживотни присъди в ЗПС на 307 спално помещение е видно, че престоя на открито е от 10 до 12 часа, като провеждат престоя на открито всички лишени от свобода заедно, на мястото за престой на открито за целия жилищен корпус в района на пост №4, над затревеното футболно игрище. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че не са налице обстоятелства, които да налагат третиране на Г. В. по различен начин от групата, в която е бил настанен, където са били около 8-9 човека, като следва да се приеме, че всички осъдени на наказание „доживотен затвор” са в сходно положение. Прието е, че обстоятелството, че В. е приведен от друг затвор поради постъпили оперативни данни, които са класифицирана информация, неприложено по делото, не налагат различен от този на всички останали лишени от свобода режим на извеждане, конвоиране и действия по изпълнение на така наложеното наказание. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл на непредявено основание, като позоваването на недопустимост касаторът обосновава с произнасяне на съда въз основа на обстоятелства, които не са заявени с обстоятелствената част на исковата молба. Видно от исковата молба, в т.4 и т.5 от същата, ищецът се е позовал на обстоятелствата, посочени и в решението на съда, обосновали извода му за основателност на предявения иск. Сочи се очевидна неправилност на решението, която се обосновава с недопускането на събиране на доказателства, за които е направено своевременно искане. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение на съда, а видно от данните по делото във въззивната жалба на касатора не са направени доказателствени искания, като липсата на такива е потвърдено и в съдебното заседание по делото, поради което тази обосновка на основанието по чл.280, ал.2 ГПК е неоснователна. Сочи се, че решението е необосновано, като се сочи правен въпрос, при наличие на разпореждане на орган, представляващо класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ и поставяне на лице въз основа на нея в по-малко благоприятно третиране, това представлява ли дискриминация по признак „лично положение“. Съдът е приел липсата на информация относно постъпили оперативни данни, които са класифицирана информация, неприложено по делото, като недоказаност на наложителността на поставянето на ищеца в по-неблагоприятно третиране. Разпоредбата на чл.39 ЗЗКИ е ясна и не подлежи на тълкуване, относно достъпът на съдиите по конкретно дело до класифицирана информация, поради което отговорът на този въпрос, който касае обосноваността на съдебното решение е, че при представяне на тази класифицирана информация пред съда, е въпрос на доказване на положителния установителен факт, че поставянето на лицето въз основа на нея в по-малко благоприятно третиране е обосновано и наложително. Касаторът не се е възползувал от процесуалната възможност да представи доказателства в тази насока, поради което така формулиран, правният въпрос не обосновава наличието на касационно основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивната инстанция. Водим от горното, състав на ВКС