Определение № 226 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 750/2011 г.

Постъпила е молба от Ч. Р. М., [населено място], с искане за тълкуване на определение №26 от 16.01.2012 год. по гр. дело № 750/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. и по конкретно тези негови части, в които са употребени изразите „в искове за парични вземания” и „обжалваем интерес”. Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Ч. Р. М., [населено място], срещу въззивно решение №618 от 16.12.2010 г. по гр. дело №834/2010 г. на Плевенския окръжен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на М. на о., [населено място], 184.67 лв. деловодни разноски. В определение №26 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 750/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. не са употребени изразите „в искове за парични вземания” и „обжалваем интерес”. Определението не е неясно. В него е изразена изрична воля, че обжалваното въззивно решение е постановено по искове за парични вземания - за сумите 3 249.43 лв. и 1 217.09 лв., т. е. до 5 000 лв. за всеки един от тях. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. По тази причина е прието, че касационната жалба на Ч. Р. М. следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Не са налице поддържаните в молбата основания за тълкуване на определението, защото няма неяснота на изразената воля. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.