Определение № 917 от 07.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 720/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на [фирма]/н/ против Решение № 107 от 25.11.2014г. по в.т.д.№ 267/2014г. на Бургаския АС, с което след отмяна на решението по т.д. № 221/2014г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявеният от касатора, чрез синдика му против И. С. И. и Надежда И. И., иск за заплащане на сумата 101 400лв.-равностойност на получен без основание недвижим имот, като последица от обявяването с влязло в сила решение за недействителна, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред ДВ 38/2006г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършената длъжника [фирма] в полза на физическите лица сделка за продажба на имота, предмет на нот.акт 199 по нот.дело № 382/2007г. на нотариус рег.№ 061 с район на действие Разложки РС. В касационната жалба се поддържа искане за отмяната на решението като неправилно-при изяснена по спора фактическа обстановка, апелативният съд незаконосъобразно приел, че изискуемостта на вземането по иска за връщане в масата на несъстоятелността е възникнало от датата на сключването за обявената за недействителна /като имаща за предмет неравностойни престации/ възмездна сделка-21.07.2006г. и отхвърлил иска, намирайки за основателно направеното от въззивниците възражение за изтекла погасителна давност. Според касатора, изискуемостта настъпва от датата на влизане в сила на решението, с което сделката е прогласена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество-22.07.2010г., а дори да не бъде възприет този извод, давността е спряна по силата на чл.115,ал.1,б.“ж“ЗЗД и впоследствие прекъсната, съгласно чл.116,б.“б“ ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса /като имащ значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ от кой момент започва да тече правото да се претендира даденото по прогласена за недействителна сделка: от нейното извършване или от момента на прогласяването й за относително недействителна. Становището е, че изискуемостта настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което сделката е прогласена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество. В писмен отговор ответниците оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване като считат, че не е обоснована допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Оспорва се, че поставеният въпрос е включен в предмета на спора. При условията на евентуалност, оспорват основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивният съд е квалифицирал осъдителния иск по чл.34 ЗЗД. Счел го е за основателен по съображения, че юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила на 22.07.2010г. съдебно решение по т.д.№ 619/2008г. на Бургаския ОС, с което е прогласен за недействителен, на основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ, договорът за покупко-продажба на недвижим имот на длъжника с открито производство по несъстоятелност /Решение от 14.03.2007г. по т.д.№ 404/2006г. на Бургаския ОС с начална дата на неплатежоспособността-02.10.2010г./, сключен с НА № 199 от 21.07.2006г. Съобразил е, че претенцията е за заплащане на паричната равностойност на имота, който впоследствие е продаден от ответниците на трето лице /нот.акт от 19.03.2007г./. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд, че ответниците дължат равностойността на вещта, към момента, към който е възникнало задължението за връщането й-21.07.2006г., а това е определената от вещото лице цена 101 400лв. Посочил е, че в производството по отменителния иск синдикът не е предявил претенцията си за връщане на даденото по сделката, а тя е самостоятелен предмет на настоящия спор, иницииран от синдика на 26.03.2012г. Съобразил е, че въззивниците освен че са възразили срещу уважаването на иска в размер на пазарната цена на имота към датата на извършване на продажбата, са направили и възражение за изтекла погасителна давност с оглед определянето изискуемостта на вземането към датата на престацията. Счетено е, че искът по чл.34 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която тече от изискуемостта на вземането, а правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността-съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл.34 ЗЗД и при прогласена нищожност, връщането на полученото без основание се дължи от деня на получаването му. Прието е, че в хипотезата на чл.647 ТЗ е налице относителна недействителност, сходна с нищожността при реституцията на даденото по чл.34 ЗЗД и правната последица е транслативното действие по аргумент от чл.648 ТЗ. Мотивирано е, че за връщането в масата на несъстоятелността следва да бъде предявен осъдителен иск, който при прогласена за относително недействителна сделка-приравнена по последици на чл.26 ЗЗД, при която даденото е при първоначална липса на основание, изискуемостта е от датата на получаването-в конкретния случай 21.07.2006г., поради което възражението за погасяване на иска по давност е счетено за основателно. Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставения от касатора въпрос относно началния момент, от който тече погасителната давност за предявяването на осъдителния иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по прогласена за недействителна, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред ДВ бр.38/2006г./, сделка. Обжалването следва да бъде допуснато не по посочената от касатора допълнителна предпоставка, а за проверка съответствието на изводите на въззивната инстанция с формираната по реда на чл.280 ГПК задължителна за съдилищата практика по т.1 на чл.280 ГПК /така решение № 136 по т.д.№ 242/2010г. на Първо т.о., Решение № 248 от 17.01.2011г. по т.д.№ 224/2010г. на 2т.о. и др./. Този въпрос е включен в предмета на спора с оглед възражението, поддържано от ответниците за изтекла давност по отношение на осъдителния иск и разрешаването му е обусловило извода за отхвърляне на иска като предявен след изтичане на давностния срок. Доводите в отговора на касационната жалба не се споделят от настоящия състав. На основание чл.649,ал.6 ГПК държавната такса по т.2 на чл.18,ал.2 от Тарифата не следва да се внася предварително. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.