Определение № 822 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. и А. С. С. и двамата от [населено място] чрез адв. Е. С. срещу решение №471/20.10.2011 год. на Апелативен съд [населено място] І Гр. състав, по в. гр.д. №719/2011 год., с което след като е отменено решение №619/28.04.2011 год. по гр.д. №2589/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, е постановено ново решение, с което по иска предявен от Р. Г. Д. против Д. И. С. и А. С. С., е обявен за нищожен поради липса на основание договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 16.05.2009 год. с НА №11,т.V, рег. №4179,д.№501/2009 год. и ответниците са осъдени да заплатят разноски в размер на 4 988 лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26,ал.2, предл.4 ЗЗД и чл. 87 ,ал.3 ЗЗД да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Р. Г. Д., чрез адв. В. В. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, за да бъде разгледана по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационното обжалване. Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил съществените правни изводи на съда и изхода на спора по делото и по отношение на него да е обоснован и изпълнен поне един от допълнителните критерии, посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая касаторът формулира следния правен въпрос: Процесуално допустим ли е искът за обявяване нищожност на договор за гледане и издръжка от лице, което няма правен интерес да предяви този иск, тъй като няма качеството на наследник по закон на прехвърлителя по договора, защото е налице неоспорено универсално завещание в полза на преобретателя по договора. Касаторът е застъпил тезата, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.10 от ТР №1/17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 на ОСГК на ВКС, според което Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Позовава се и на Решение № 78/ 02.06.2011 год. на ВКС по гр.д. № 609/2010 год. ІІ г.о.. ГК, постановено при усл. на чл. 290 ГПК, с което е прието, че въззивното решение е недопустимо, защото е постановено по недопустим иск и следва да се обезсили, а производството по делото, образувано по иска, да се прекрати. С оглед на това счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Позовава се и на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Формулираният въпрос обаче няма характера на правен въпрос по см. на чл. 280 ,ал.1 ГПК, доколкото не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не е обусловил изхода на спора. Същевременно следва да се посочи, че такова възражение по делото не е било правено поради което съдът не е имал и задължението за неговото обсъждане. С оглед на това не се налага излагането на съображения във връзка с посочените от касатора допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че визираните от касатора ТР №1/17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 год. и решение № 78/02.06.2011 год. на ВКС по гр.д. №609/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., ГК обосновават процесуалните възможности на ВКС при констатирана недопустимост на обжалваното решение,а не противоречие с обжалваното въззивно решение, дори същото де е страдало от този порок. С оглед изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.