Определение № 218 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 1038/2009 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Ж. С. и Д. И. С. срещу Решение № 716 от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1079/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 20.01.2009 год. по гр.д.№ 1520/2005 год. на Софийски градски съд. Софийски градски съд е бил сезиран от Й. и Д. С. със субективно и обективно съединени с искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) за сумата 62000 лв. (по 31000 лв. за всеки от ищците) и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 200 лв. Твърдението на ищците е, че в резултат на ПТП на 06.12.2000 год., настъпило по вина на И. С. З. - неправоспособен водач на л.а.”Москвич” е починал синът им И. Д. И.. Като трето лице помагач на ответника ............е конституиран делинквента И. З.. По отношение на З. е налице приключило наказателно производство в рамките на което е бил предявен от С. граждански иск. Този иск е бил уважен, но липсва плащане по него. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на делинквента и Г... е евентуална. Доколкото са предявени и уважени субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу делинквента, отговорността на Г... не може да бъде ангажирана. До същият извод е стигнал и въззивния съд, поради което е потвърдил отхвърлителното решение на СГС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторите-ищци, чрез пълномощника си, сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Обуславящият правен въпрос, който следва от изложението, е за приложимостта на ППВС № 7/1977 год. и противоречивата съдебна практика по тълкуването му: Т.е. могат да се изведат въпросите: 1./ Алтернативно или евентуално е съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя (респ.Г.....; 2./ Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия п ричинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Г......; 3./ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на иска. Едната от застъпените в практиката тези (подържана и от ищеца) е, че няма пречка да бъде разгледан и уважен иск срещу застрахователя/г, доколкото съединяването е алтернативно и вземането по иска по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител не е било погасено чрез плащане. Другата теза (обусловила решенията на СГС и САС) е, че съединяването на исковете е евентуално и с предявяването и уважаването на иска по чл.45 ЗЗД, правата срещу застрахователя/Г....... не могат да бъдат реализирани. Настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – твърдението е за противоречие със задължителна практиката на ВС на РБ, съдържаща се в ППВС № 7/1977 год. на ВС на РБ. Дали такова противоречие наистина е налице е въпрос по съществото на спора. Ще следва да се допълни и това, че по сходни въпроси, свързани с допустимостта на иска е допуснат касационен контрол, поради наличието на противоречива практика и производството е спряно на основание чл.292 ГПК за произнасяне на ОСТК с тълкувателно решение. Това налага спирането и на настоящето производство на същото основание. На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК касаторите ще следва да внесат държавна такса в размер на 1240 лв. в 1-месечен срок от съобщението. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.