Определение № 4560 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. И., чрез адв.М. Д., срещу решение № 792/10.02.2025г. по в.гр.д. № 3043/2023 г. по описа на СГС, ІVБ ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу И. от С. П. М. иск по чл. 124, ал.5 ГПК. Касаторът заявява бланкетно неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ „Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд ?“ 2/ „Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“ 3/ „Противоправно ли е поведението и представлява ли клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен интерес, свързан с неговата дейност или занятие?“ и 4/ „Следва ли въззивният съд да отговори на въпроса кой е автор на публикуваната статия, озаглавена “Изнудване, сексскандал, заплахипотресаващ разказ на майката на едно момче от Д. на ЦСКА“, разпространена по друг начин - чрез интернет сайт „sportal.bg“ на 11.10.2010г., в 18:56 часа, в [населено място], за да направи последваща преценка за субективната страна на престъплението, за съставомерността на деянието и дали представлява деяние, извършено от лицето Т. И. или е журналистическо мнение и съдържа неверни факти и обстоятелства с цел разпространяване на неистински неверни обстоятелства?“ Заявено е, че така поставените въпроси са в противоречие с трайната практика на ВКС, без да се сочи такава, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Насрещната страна по жалбата – ищецът С. М., чрез адв. Г. Х., оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, според която с присъда №282 от 10.11.2014г. по ВНЧХД №3033/2014г. по описа на СГС, НО, XIII състав Т. М. И. е призната за виновна в това, че на 11.10.2010г., в 18:56 часа, в [населено място], чрез статия, озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи- потресаващ разказ на майката на едно момче от Д. на ЦСКА“, разпространена по друг начин- чрез интернет сайт „sportal.bg“, е разгласила позорни обстоятелства за С. П. М., като е заявила, че: „…я е търсил поне 50 пъти на месец - имало е случаи, в които се е обаждал по 10 пъти на ден“, „…я е заплашил да внимава как се държи, за да не се отрази на детето й“, „звънял й непрекъснато и я питал „Сама ли ще дойдеш?" и казал: „Имам свободен апартамент във В.. Кажи кой е шефът на мъжа ти, за да говоря с него да не го пуска отпуска”, както и „Там вече не се издържаше ... Искаше да отседна в хотела на отбора, но отказах. Със семейството ми резервирахме друг хотел. Интересното е, че през по- голямата част от времето, той беше с жена си във В., но въпреки това не спираше. Веднъж ми позвъни и ми каза, че ще дойде в хотелската ми част и аз се шашнах - цялото ми семейство бе при мен. Малко по-късно ми сервира ново предложение - искам ли да се повозя с него в колата. Дадох му да разбере, че няма начин да си легна с него - та той може да ми бъде баща. Оттам започнаха проблемите на детето ми. Пускаше го в първите мачове в А., но после спря. Изпратих му CMC със следния текст: „М., нещо ми се струва, че започна да изпълняваш заканата си. И не ми допада държанието ти, аз съм родител, не съм жена ти.", представляващо престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК. Осъдителната присъда на СГС, както и първоначалната оправдателна на СРС са отменени от ВКС, ІІІ НО с решение № 39/07.03.2016г. по наказателно дело № 1534/2015г., а производството - прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване. Към инкриминирания период ищецът е работил по трудов договор, сключен с „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД-София, на длъжността „инструктор-спортен“, а синът на ответницата е тренирал в детско юношеската школа на клуба. Статии, озаглавени „Изнудване, сексскандал, заплахи- потресаващ разказ на майката на едно момче от Д. на ЦСКА“, „Скандално: Треньорът на ЦСКА изхвърлен, тъй като изнудвал майка на дете за секс, има запис“ и „Сексскандалът в ЦСКА продължава! Втора дама се оплакала“; „Истината на една майка за сексскандала в ЦСКА“, са публикувани в интернет сайта „sportal.bg“, вестник „Тема спорт“ и др. При тези данни и като е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, въззивният съд е приел, че статията в „sportal.bg“ е написана от журналиста Я. Т., с когото ответницата се свързала лично и изявленията в статията в кавички са на И., направени по време на интервюто с журналиста; разгледани в своята смислова цялост инкриминираните изявления с автор ответницата съдържат обстоятелства, които са обективно позорни съобразно общоприетите разбирания на обществото за морал; същите нямат оценъчен, мисловен характер, а са заявени като реално съществуващи, поради което са и клеветнически, доколкото вменяват на ищеца поведение, несъмнено намиращо се в разрез с общоприетите порядки; ответницата е действала при пряк умисъл, разгласявайки компрометиращите ищеца обстоятелства (св. М. И. и св. Е. Я.). В обобщение, въззивният съд е намерил иска за допустим и основателен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора въпроси не изпълва така изяснения общ селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Заявеното с въззивната жалба на ответницата несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение не е равнозначно на липса на мотиви и не е довод за недопустимост, а за неправилност на атакувания съдебен акт, по който въззивният съд обстойно се е произнесъл. При липса на конкретно оплакване, касаещо самостоятелността на фактическите и/ или правни изводи на въззивния съд, вторият въпрос на касатора е произволно зададен и поради това – лишен от значение за изхода на спора. Третият въпрос предполага да е било прието от въззивния съд, че клеветата е изказване на мнение с негативна оценка за определено лице, което не е вярно. Въззивният съд изрично е пояснил, че разгласеното от ответницата относно личния и професионален живот на ищеца съставлява фактическо, а не оценъчно съждение, подлежи на проверка за неговата истинност и е обективно позорящо, поради което не представляват част от гарантираната свобода за изразяване на мнение. В тази връзка не са коментирани нито общественото положение на ищеца, нито дейността или занятието му. Четвъртият въпрос е фактически, а не правен и не кореспондира с приетото от въззивния съд, че авторството на клеветническите изявления в лицето на ответницата е категорично установено (от показанията на св. Т.), както и останалите съставомерни елементи на престъпното деяние. В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд