Определение № 101 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. С. и В. Т. С. чрез процесуалния им представител адвокат Н. срещу определение №217 от 11.07.2011г., по гр.д. № 675/2011 г., по описа на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение от 10.01.2011 г. по гр. д. № 2355 по описа за 2008г. на СГС и са осъдени да заплатят на В. Н. Д. разноски в размер 1000лв. С частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Поддържат възражение за прекомерност на разноските. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е приел, че цената на иска е под 5000лв., поради което е недопустимо касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК е установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е с императивен характер - не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в СГС на 07.03.2011г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г. Искът е предявен на 18.10.2007г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.б ГПК отм. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения ревандикационен иск, е в размер на ¼ от данъчната оценка на имота, а ако липсва такава - от пазарната оценка. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.22 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на недвижимия имот е 9389,30лв. или цената на иска е 2347,33лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представена данъчна оценка, респективно,че подадената такава е издадена на трето на процеса лице, поради което не може да се обоснове извод ,че същата касае именно процесния имот. На първо място по делото е представена данъчна оценка, издадена на името на наследодателя на ищеца. На следващо място - цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Неоснователни са и доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Същото е съобразено с разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не са налице предпоставки за намаляване на договореното и изплатено такова. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение