Определение № 61 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 758/2012 г.

С. Л. от [населено място] е подала касационна жалба против решение по гр. д. № 3436/2011 г. на Окръжен съд Пловдив и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. Т. от [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 23. 02. 2012 г. по гр. д. № 3436/2011 г. е изменил режима на лични отношения между бащата М. Т. и децата Х. Т. ЕГН [ЕГН] и А. Т. ЕГН [ЕГН], определен с решение по гр. д. № 4/2008 г. на Пловдивския районен съд, трети брачен състав, като е постановил свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 08.00 часа до 19.00 часа и един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката С. Л.. Решаващият съд е приел, че са налице основания за изменения на първоначално определения с решението по гр. д. № 4/2008 г. и необичайно стеснен режим на лични отношения между бащата и децата, като е съобразил, че те са пораснали с над четири години и като момчета имат потребност от общуване с бащата. Искането на жалбоподателката Л. за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска на бащата за изменение на режима на лични отношения с децата, е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на съда по въпроса за режима на лични отношения е свързано с точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането е необосновано. Окръжният съд е приложил точно закона – чл. 59, ал. 9 СК, като е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, което изисква изменение на постановените по-рано мерки за лични отношения между бащата и децата. При определяне на новите мерки, съдът се е позовал на интересите на децата, както предвижда чл. 59, ал.4 СК и конкретно на техния пол и възраст. При това положение, доводите на жалбоподателката че е необходимо създаването на нова съдебна практика по приложението на чл. 59, ал. 9 СК, отразяваща променилите се обществени условия и изоставяне на практиката по ППВС № 1/1974 г. по отменения Семеен кодекс, нямат фактическа обоснованост. Решаващият съд се е произнесъл по конкретния спор съобразно законовото изискване за защита интересите на децата, който принцип е прилаган постоянно и непротиворечиво в съдебната практика при действието на отменения и действащия Семеен кодекс, което изключва необходимостта от създаване на нова съдебна практика. Върховният касационен съд