Определение № 4511 от 24.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Л., подадена чрез процесуален представител адв. И. В. против решение № 546/26.01.2026г. постановено по в.гр.д. № 10404/2025г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 9995/29.05.2025г. постановено по гр.д. № 70155/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от Л. Х. Л. с ЕГН [ЕГН] против „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № РД-ЧР 9/16.10.2024г. на Изпълнителния директор на „БЕХ“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 от КТ, считано от 17.10.2024г.; за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „експерт домакин“ в отдел „Административни дейности“ на дирекция „Процедури и административни дейности“ в „БЕХ“ ЕАД и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, за максималния срок от 6 месеца, считано от 17.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2024г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички конкретно наведени от ищцата факти и обстоятелства, в т.ч. и твърдението, че е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на ответника – 3 месеца след узнаване на насроченото заседание пред КЗД е утвърдена промяна в длъжностната й характеристика с цел да се приложи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, докато същата била в отпуск по болест. Съдът не е обсъдил последователно осъществилите се във времето факти, установяващи тезата на ищцата, че изменението на изискването за образование чрез добавяне на изискване за конкретно професионално направление е в насока поставяне на изискване, на което ищцата обективно не отговаря и има за цел прекратяване на правоотношението на конкретен служител на това основание. От тук счита, че следва извод за злоупотреба с правото на уволнение, упражнено единствено с цел прекратяване на правоотношението на ищцата, а не по обективни съображения. В отговор на касационната жалба, ответникът по нея „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Ц. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 30001/30.09.2011г., по силата, на който ищцата е заемала длъжността „технически секретар на изпълнителния директор“. С допълнително споразумение 19/13.04.2022г., изпълняваната от ищцата длъжност е изменена на „експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ на дирекция „Процедури и административни дейности“ при ответника. На 18.09.2024г. е променена длъжностната характеристика на длъжността „експерт-домакин“, съобразно която изискване за заемане на длъжността е наличие на висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено по силата на акт за прекратяване № РД-ЧР 9/16.10.2024г. на Изпълнителния директор на „БЕХ“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, считано от 17.10.2024г. От мотивите на акта е видно, че в утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ на дирекция „Процедури и административни дейности“, едно от изискванията за заемане на длъжността е служителят да притежава висше образование, с образователно квалификационна степен бакалавър по специалност „Счетоводство и контрол“. Притежаваното от ищцата образование, съгласно диплома, издадена от СУ “Св. Климент охридски“, [населено място] е за образователно-квалификационна степен магистър по специалност „География“, а съгласно диплома, издадена от СУ “Св. Климент Охридски“, [населено място], за образователна степен бакалавър по специалност „География“, поради което служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с доводи за недобросъвестност на работодателя, обосновани със злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ с твърдения, че изменението на изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищцата длъжност е предприето от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като тя е завела дело за дискриминация срещу работодателя. Като доказателство за това е посочила обстоятелството, че акта за прекратяване за трудовото й правоотношение й е бил връчен в деня на насроченото първо открито заседание пред КЗД. При тези факти от правна страна въззивният съд обосновал извод, че предметът на съдебния контрол за законосъобразност на уволнението във всички случаи включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Съобразил, че по делото злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя е обоснована с твърдения, че то е предприето във връзка с инициирано от ищцата производство пред Комисията за защита от дискриминация, доколкото заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение съвпадала с деня на първото заседание на КЗД. Съобразил твърденията на ищцата, наведени в писмените бележки пред СРС, че на 30.05.2023г. е депозирала жалба до КЗД за осъществена дискриминация по отношение на нея и след два предходни подадени сигнала до Изпълнителния директор на ответника за осъществена дискриминация, които са от 23.01.2023г. и 29.03.2023г. Указателно писмо за стартиралото проучване от страна на КЗД, работодателят е получил на 18.09.2023г., а на 13.06.2024г. е получено уведомлението за насрочено открито заседание пред КЗД по повод жалбата на ищцата. На 16.10.2024г. е прекратено трудовото й правоотношение, когато е проведено и първото по делото заседание на КЗД. За да направи извод, че така обоснованият довод за злоупотреба с право е недоказан, въззивният съд изтъкнал, че времевият период от узнаване за инициираното производство пред КЗД от страна на работодателя до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е с продължителност от 16 месеца, който период от време е значителен, за да се направи извод за злоупотреба с право. Отчел, че такъв извод не се подкрепя по никакъв начин от другите доказателства по делото. Въззивният съд е взел предвид установеното и от показанията на разпитаните по делото свидетелки В. Ж. и В. П., че въведеното от работодателя изискване за професионална квалификация не е самоцелно, а произтича от конкретна обективна необходимост с оглед характера на дейност, свързана с идентифициране на вещи и тяхното движение по повод извършване и на инвентаризация, респ. необходимостта да се работи в сътрудничество с отдел „Счетоводство“ по повод зачисляване или бракуване на даден актив и постоянно използване на счетоводна програма. За неоснователни съдът приел и възраженията, заявени във въззивната жалба, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е предприето от служители, страна в делото пред КЗД. Двете разпитани свидетелки, страни в производството пред КЗД, безпротиворечиво установили, че участието им в процедурата по промяна в длъжностната характеристика е с оглед възприетата вътрешна организация при ответника – работодател – съгласуваност при изготвяне на същите между различни отдели на администрацията. Въз основа на съвкупността на доказателствата по делото и установеното, извел решаващ извод, че не е налице основание да се приеме, че трудовият договор на ищцата е прекратен поради изменени в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ изисквания за заемане на длъжността. Презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ посочил, че не е оборена, а доводът за злоупотреба – за неоснователен. Софийски градски съд изтъкнал, че довод за проявен дискриминационен подход на работодателя ищцата не е навела в исковата молба. Посочил, че конкретни твърдения за неравноправно третиране на ищцата в сравнение с други работници и служители в предприятието, въз основа на дискриминационен признак /пряка дискриминация/ или твърдения за еднакво третиране на лица въз основа на неутрално правило, което поставя група от тях в неблагоприятно положение /непряка дискриминация/ не са наведени от ищцата. Ето защо заявените в рамките на въззивната жалба дискриминационни признаци „преследване“, „пол“, „лично и обществено положение“ и „увреждане“, без конкретни фактически твърдения обосновал, че са преклудирани. За преклудирано приел и възражението, че трудовото правоотношение на ищцата е следвало да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед установеното от гласните доказателства, че е налице съкращаване на щата и длъжността в предприятието. Подобни твърдения в рамките на исковата молба отбелязал, че изобщо не са заявявани. С тези мотиви обосновал неоснователност на предявените искове, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Л. Х. Л. поддържа наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Следва ли когато ищецът узнае нови факти и обстоятелства в хода на делото, които не е могъл да узнае преди завеждане на исковата молба, да бъдат разгледани направените от него възражения? Следва ли да се счита, че така направените възражения не са преклудирани? 2/ Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният състав не е събрал всички своевременно ангажирани от ищцата доказателства по делото, а след това е отхвърлил предявения основателен иск? 3/ При условие, че се установи, че заеманата длъжност от служителя преди уволнението му на основание чл. 328, ал. 1 от КТ е останала свободна и не се изпълнява от никой, следва ли да се приеме, че въведените изисквания за същата са с цел освобождаване на конкретен служител и е в противоречие с общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите"?; 4/ При условие, че промяната в длъжностната характеристика на служителя е извършена от лица ответници по висящо производство по защита от дискриминация водено от уволнения служител, следва ли да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между промяната в длъжностната характеристика именно на този служител с цел освобождаването му и воденото от него производство пред КЗД? 5/ Налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при условие, че е извършена промяна на изискване на конкретно образование единствено на служител подал жалба за защита от дискриминация, при условие, че е предварително известно, че служителя при назначаването му не отговаря на това изискване? 6/ Следва ли да се приеме, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, при условие, че е въвел изискване за допълнително образование, съответно е уволнил работника поради липсата му, като фактически функциите на заеманата му длъжност са преминали към друг отдел в предприятието, което представлява прикрито съкращаване на щата? Въпросите се сочат като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по решение № 37/05.03.2019г. по гр.д. № 3148/2018г., IV ГО; решение № 417/19.10.2011г. по гр.д. № 143/2011г., IV ГО; решение № 66/19.03.2013г. по гр.д. № 870/2012г., III ГО; решение № 239/21.05.2012г. по гр.д. № 799/2011г., IV ГО; решение № 71/24.07.2013г. по гр.д. № 284/2012г., IV ГО; решение № 58/30.07.2015г. по гр.д. № 2600/2014г., IV ГО; решение № 58/30.07.2015г. по гр.д. № 2600/2014г., IV ГО; решение № 223/16.04.2025г. по гр.д. № 2796/2024г., III ГО; решение № 73/27.06.2022г. по гр.д. № 1968/2021г., IV ГО; решение № 6/15.02.2024г. по гр.д. № 857/2023г., III ГО и др. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първите два въпроса се свеждат до това допустими ли са доводи на ищеца основани на новоузнати факти и обстоятелства и следва ли да бъдат разгледани от съда и за задължението на съда да събере всички доказателства ангажирани от ищеца своевременно. Въпросите са свързани с оплакването на жалбоподателката, че въззивният съд не е обсъдил всички конкретно наведени от нея факти и обстоятелства, обосноваващи твърденията й за злоупотреба с правото на уволнение: че 3 месеца след узнаване на насроченото заседание пред КЗД е утвърдена промяна в длъжностната й характеристика именно с цел приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Тези доводи не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт, видно от които въззивният съд е обсъдил наведените от ищцата твърдения за факти и обстоятелства, но от анализа им извел извод, че доводът за злоупотреба с право на работодателя е недоказан и неподкрепен от доказателствата по делото. Несъгласието с този извод основано на разбирането на касаторката, че изменението на изискванията за образование чрез въвеждане на такова, на което ищцата не отговаря има за единствена цел прекратяване на правоотношението й и че това е злоупотреба с правото на уволнение по същество, представлява оспорване правилността на изводите на въззивния съд основано на собствен анализ на твърдяните от ищцата факти и обстоятелства по делото. Тази позиция на страната не може да обоснове общо основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото поставените въпроси са обосновани с доводи, които по своето съдържание съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. По такива основания, Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване на въззивното решение в производство по чл. 288 от ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да основе иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба /решение № 239/21.05.2012г. по гр.д. № 799/2011г., IV ГО/. Доводите за дискриминационен подход, както и за приложение на основанието съкращаване на щата, въззивният съд в случая е приел за преклудирани, поради което и недопустими, доколкото такива в исковата молба ищцата не е навела. Изрично Софийски градски съд посочил, че доводите заявени от ищцата за първи път пред въззивната инстанция са преклудирани и че не следва да се разглеждат. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, в която е разяснено, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може чрез промени в длъжностната характеристика да въведе и нови, респ. допълнителни и по-високи изисквания за заемане на определената длъжност, стига те да не влизат в противоречие с нормативно установените и работодателят да е действал добросъвестно. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Добросъвестността се предполага, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК /решение № 321/31.10.2011г. по гр.д. № 13/2011г., III ГО; решение № 192/14.06.2013г. по гр.д. № 680/2012г., IV ГО; решение № 71/24.07.2013г. по гр.д. 284/2013г., IV ГО и др./. Следващите въпроси / №№ 3-6/ по същество са за това налице ли е злоупотреба с правото на уволнение на работодателя, поставени хипотетично ако се установи, че заеманата от уволнения служител длъжност е останала свободна и не е била заета; за връзката между воденото от ищцата производство пред КЗД и предприетата промяна в длъжностната й характеристика, в хипотеза на прикрито съкращаване на щата. Релевантният по делото въпрос за злоупотреба с правото на уволнение на работодателя не е разрешен във въззивното решение в контекста, в който е поставен всеки от тези въпроси. Въззивният съд е изложил мотиви, че времевият период от узнаване за инициираното производство пред КЗД от страна на работодателя до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е със значителна продължителност от 16 месеца; сам по себе си този период от време не е основание за извод, че работодателят е злоупотребил с правото си при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; а такъв извод не се подкрепя по никакъв начин от другите доказателства по делото, а обратно – доводът за злоупотреба с право се оборва от анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства. От анализа им въззивният съд е достигнал до извод, че изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено от работодателя с оглед нуждите на работата, съответно, че работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ. Последните два въпроса се свеждат до питането налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя в случая и предполагат конкретен отговор по същество на делото – правилен или неправилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на иска. Въпросите не са правни и не отговарят на изискването материалноправният въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 от ГПК/ - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Ето защо по въпросите липсва общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, определящо приложното поле на касационното обжалване. При липсата му, допускането на касационно обжалване е изключено. В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. А при служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро, опреден на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. В този размер разноските по делото следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение