Определение № 286 от 30.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1540/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на КРЕДИТ АСИСТ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на определение № 1477/16.05.2025 г. по т. д. № 792/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 6678 от 05.12.2024 г. по в. гр. д. № 13119/2023 г. на Софийския градски съд, ГО, III – Б състав и в полза на насрещната страна - МЕТАЛ ТРЕЙД – ЕКСПОРТ ЕООД - са присъдени разноски в размер на 1 500 лв. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно поради неточно прилагане на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Излага се, че качеството на страните е без значение за квалифициране на спора като граждански или търговски, а съобразно цитираното тълкувателно решение е от значение дали нарушеното материално право, предмет на иска, е регламентирано в гражданското или в търговското законодателство. Релевира се и необоснованост на извода на съда относно функционалната обвързаност между предмета на спора и търговското качество на ищеца и осъществяваната от него търговска дейност. Сочи се, че предметът на дейност на МЕТАЛ ТРЕЙД – ЕКСПОРТ ЕООД не включва ремонт или подобрения на МПС, за да се приеме, че дружеството осъществява такава по занятие; и като цяло се поддържа, че спорът не попада в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ГПК. Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от МЕТАЛ ТРЕЙДИНГ – ЕКСПОРТ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено подробно становище за правилност на обжалваното определение. Излага се, че в случая е налице правен спор, функционално обусловен от осъществяваната от ответника по касация търговска дейност, поради което делото правилно е било квалифицирано като търговско и постановеното въззивно решение, с оглед цената на иска, не подлежи на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК и е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. По същество, същата се преценява като основателна. Оспореният с частната жалба извод на съда за недопустимост на касационното обжалване е основан на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената на иска – под 20 000 лв., и търговския характер на делото, с оглед функционалната обвързаност на предмета на правния спор (присъждане на стойност за разходи за резервни части и труд за извършения от ищеца ремонт на собствен на ответника автомобил, при твърдения, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца) с търговското качество на ищеца и осъществяваната от него търговска дейност; като в този случай обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно – по чл. 59 ЗЗД, е без значение. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Критериите за определяне на един материалноправен спор като търговски са изрично посочени в чл. 365 ГПК. Спорът по чл. 59 ЗЗД категорично не отговаря на тях, независимо от качествата на страните по него. Липсва и функционална обвързаност между предмета на конкретния правен спор и търговското качество на страните. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, „обективен и общопризнат критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото“. По-широкият обхват на понятието „търговско дело“ спрямо понятието „търговски спор“ се обосновава с това, че някои търговски спорове подлежат на разглеждане от районния съд по реда на общия исков процес, въз основа на цената на иска. Този „по-широк обхват“ не се отнася до разширяване на хипотезите на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК, а е свързан единствено с родовата подсъдност на делата. От решаващо значение за дефинирането на делото като търговско е дали спорът е породен или се отнася до описаните в чл. 365 ГПК правоотношения. Функционалната обвързаност на спора с търговското качество на страните също се извежда изцяло от разпоредбата на чл. 365 ГПК, доколкото част от посочените в нея хипотези са свързани със сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването на търговска сделка, а други – именно с търговското качество на страните, което се изисква за встъпването, респ. участието в такива договорни или извъндоговорни правоотношения. Неоснователното обогатяване е институт, който засяга всички правни субекти. При него качеството на страните и извършването на търговска дейност не представлява законоустановен критерий за квалифициране на спора между тях, респ. и на заведеното за разрешаването му дело, като търговско. В същия смисъл е формирана и практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно определение № 664 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2393/2018 г. на II т. о. видът на спора не се определя от страните по него, а от неговия предмет – спорното материално право, чиято защита се търси с исковата молба; По иска по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен, т. е. може да се води само при липса на друг път на защита, спорът е гражданско-правен, независимо кои са страните по него, вкл. когато насрещните страни по делото са търговски дружества. С оглед гореизложеното съдът намира, че ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК не намира приложение спрямо обжалваното въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, поради което същото може да бъде предмет на касационна проверка при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение