Определение № 5555 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т., [населено място], срещу определение №1081 от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 715/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение №1643 от 31.07.2024 г. по гр. д. №1538/2024 г. на Районен съд - Велико Търново. С първоинстанционното определение е върната исковата молба за заплащане на сумата 900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и е прекратено производството по делото. При проверка на допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по осъдителен иск за сумата 900 лв., т.е. с цена до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният иск по делото е с цена под 5 000 лв. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение